ЧУШКОПЕК

Вълчеви фандъци

2009-11-11T14:33:00.000-08:00

Откакто е встъпила в длъжност, новата власт ежедневно излиза със съобщения и данни за гигантските злоупотреби на предишната. Във всички министерства. Без едно - на образованието. Не защото там липсват. В него цари странна идилична приемственост.

Иска ми да се да вярвам, че не сме малко надяващите се, че новата власт ще подложи на ревизия безбройните вълчеви дивотии.

Нищо подобно обаче не се случва. Дори напротив.

Вярвам на всички ни прави впечатление, че тази есен по улиците на страната има повече кантонерчета, сервитьорчета и пингвинчета, отколкото в предишните 2-3 години. Имам чувството, че се провежда някакъв чудовищен фестивал на кича на тема ученически униформи. Масово в родните училища не се допускат до класната стая неносещите униформа. Най-после вълчевата политика училищните ръководства да се превърнат в тотален репресивен апарат добива пълен вид. Досега натискът се стоварваше само върху учителите, сега вече се прави опит да се упражнява и над учениците.

За опасността от връщането на тоталитарни порядки в училище алармирам още от първите месеци от управлението на станишевото правителство. Не са били малко ония, които са ме гледали странно, обвинявали са ме в черногледство и дори в параноя.

Някои успявах да убедя, други скоро се убедиха сами, трети си останаха програмирани, както някога са ги вкарали в калъпа. Те са неспасяеми...

Още при първата вълна съкращения мислещите започнаха да си отиват. Оставаха на работа предимно програмираните.

Те са послушни, изпълняват и най-важното- не роптаят.

Чудя се обаче защо не роптаят родителите. Особено ония, които имат повече от едно дете, за което трябва да се бръкнат. А сумата е поне 100 лв. на ученик...

Друго вълчево постижение - връщането на матурите също не срещна особен отпор. През първото им издание летвата беше свалена толкова ниско, че почти нямаше непрескочили я. Отделно от това, контролът по време на изпитите беше почти никакъв. Мероприятието беше отчетено като успешно. На ВУЗ-овете беше предложено да приемат студентите си с оценките от зрелостния изпит.

Днес новият министър отново повдига въпроса университетите да приемат с оценките от матурите. Вместо да се замисли дали висшите училища не станаха прекалено много. В последната кампания броят на свободните места надвишаваше броя на зрелостниците. Няма ли да се притесни вече някой, че голяма част от новите висшисти у нас са полуграмотни?

На втората година, за да се демонстрира по-засилен контрол върху провеждането на зрелостните изпити, в много родни училища ударно бяха поставени камери за наблюдение.

За това се намериха пари дори в кризата.

Да оставим настрана това, че зрелостниците в страната не бяха поставени при равни условия - едни наблюдавани, а други не.

Чудовищното е, че камерите, поставени уж само да следят за преписвачи, оттогава работят непрекъснато. На монитори в директорските кабинети се следи всичко. Директорка на старозагорска гимназия, която вече трета година заема поста без конкурс дори си е поръчала опцията да наблюдава всичко и от дома си.

Наскоро учителка от елитна гимназия от нашия град с учудване констатира, че може да бъде наблюдавана по време на учебен час дори от портиерите на училището.

Достъп до картината имат инспекторатите и самото министерство на образованието. Следователно министър Фандъкова е наясно с воайорството, въведено от Вълчев, но явно го смята за нещо нормално.

Досега не съм чул учител да недоволства от този нов почин на следене. Конформизъм е завладял системата. Родителите не са наясно какво става в училище. А и не искат да са.

Фандъкова ще стане кмет на София. Честито! Най-добре да повикат Вълчев да досъсипе родното образование.

Как не станах сценарист на най-доброто шоу в родния ефир

2009-10-21T14:29:00.000-07:00

Преди година, след като изгледах цели 1ч. и 40 мин. от пилотното предаване на „В неделя с….”, съвпаднало с ланския „Ден на отворените врати в БНТ”, написах статията „В неделя без…..”, която публикувах в собствения си вестник „Чушкопек” на 01.11.2008г.

Към средата на декември по Държавната телевизия почна да се върти реклама за попълване на сценарния екип на т.нар. шоу. Изискването беше да се изпрати текст, не по-голям от две страници на съответен e-mail- адрес, автобиография и мотивационно писмо. Погледнах статията си – точно две страници, спретнах следното мотивационно писмо:

До екипа и водещия

На „В неделя с …”

БНТ, София

Ул. „Сан Стефано”№29

Уважаеми дами и господа, уважаеми г-н Цонев,

Научих за предоставената възможност за работа в сценарния екип на Вашето предаване от последното издание на шоуто. Привлечен бях от позицията, която съответства на амбициите ми, както и от възможността да работя в най-доброто предаване в родния ефир. Както ще разберете от приложената автобиографията, образованието и квалификацията ми са в различна сфера, но интересите ми са в литературата и телевизионното изкуство.

Очаквам динамична работа в разнороден колектив и вярвам, че ще се справя добре в подобна среда, основание за което ми дава опитът ми като педагог.

Надявам се, че ще компенсирам липсата на опит с натрупаните идеи и мотивацията ми да усвоявам нови практически умения.

Надявам се, че Вашият опит и моите идеи и желание за развитие ще дадат добри резултати.

Благодаря Ви за отделеното време и внимание.

С уважение: Стефан Желязков

Стара Загора, 25.01.2009г.

и съвсем коректно в CV-то си посочих точния си адрес, телефон, e-mail и пр. Така към края на януари 2009 г. вече бях кандидат за сценарист на „В неделя с…” . След подаване на документите от електронната ми поща стана ясно, че изпратеното от мен писмо все пак е прочетено от десетина души. Това ми беше достатъчно. Отговор изобщо и не очаквах.

В началото на февруари, докато си цепех дърва на село, беше събота или неделя, телефонът ми (мобилният) иззвъня. Скрит номер, женски глас:

- Ало, г-н Кеворкян?

- Имате грешка!

- Как? Това не е ли номерът на г-н Кеворкян?

- Съвсем не е….

- А той наблизо ли е, може ли да говоря с него?

- Госпожо, - почнах да се изнервям аз – тук наоколо в радиус от 20 км няма кьорав арменец, какъв Кеворкян търсите, не познавам такъв.

- Не познавате ли? А кой Ви накара да изпратите тази статия за конкурса. Това е негова статия, той я е писал.

Едва тогава загрявам какъв Кеворкян търсят. Все пак, наистина, с брадва в ръце, с работни гащи и ватенка, всякакъв арменец ми се струваше безкрайно далеч.

- Аз си я написах, госпожо, толкова странно ли Ви се вижда?

Тук следват 15-тина минути, в които анонимната дама е не убедена, а твърдо убедена, че статията е писана от Кеворкян, който е използвал мен, името и адреса ми, за да отмъщава на БНТ, а аз обяснявам, че съм я писал аз, учител и народен будител от Стара Загора, на 35 години, понастоящем общински чиновник, че съм кандидатствал с истински данни – рождена дата, адрес и телефони.

- Госпожо, - почва да ми става забавно и приятно – никога не съм получавал по-голям комплимент за умението си да пиша….

- Как, нима харесвате Кеворкян?

- Не мога да кажа, че го харесвам, но явно е имало какво да взема от него и се радвам, че съм взел. Всъщност, Вие вече знаете кой съм, а аз не зная с кого говоря….

- Няма значение, от БНТ съм..

- От предаването на Димитър Цонев ли?

- Не съм от предаването, в БНТ работя, в друг отдел…. И какво, учили сте се от този подлец, това ченге…..

- Наясно съм кой е Кеворкян, колко майки е разплакал, но също тъй съм наясно, че той е един от най-добрите журналисти и че в неделя от 17.30 бяхме залепени пред телевизорите.

- Бяхме, но тогава нямаше други телевизии и предавания….

- Това не прави някогашната „Всяка неделя” слабо или лошо предаване, напротив. И до ден днешен не е направено по-добро. Имам предвид вида му от преди 10.11., не последващите смешни експерименти с разните Марковски, Стойчокеревци, а още по-малко с Карбовски. Нормално е да съм се учил от Кеворкян, както и от неговите редовни събеседници – Иван Стоянович, Атанас Свиленов, Иван Славов.

- Не сте ли твърде млад, за да си спомняте всичко това?

Очевидно за столичната анонимна лелка всички от прованса сме били и продължаваме да бъдем невежествени хора, които са живели и живеят в пълна изолация от света, а притежаването на телевизионен приемник през 80те е твърде съмнително.

Следва ново 5-минутно съмнение в произхода на статията ми, което искрено ме развеселява.

И тъй, приказката ни стига до предаването на Митко Цонев, аз й обяснявам, че стоя зад всяка своя дума – че Цонев е ограничен, че предаването му е пошло и безвкусно и пр.

- Съгласна съм, - казва анонимната лелка – че първото предаване не беше добро, но всяко начало е трудно. Ние отчетохме това. Наистина стартирахме недобре. Но знаете ли, че подобен формат предавания има в Италия и САЩ и оттам твърдят, че оценка може да се даде чак след 20 – 25-тото предаване.

- Кой ще ви чака толкова! Аз едва изтърпях 1ч. и 45 мин. от първото и то с много мазохизъм.

- Скоро гледали ли сте го?

- Сигурен съм, че с нищо няма да ме изненадате, че не е по-различно от началото.

- А знаете ли, че рейтингът на предаването расте и вече е с най-висок рейтинг в своя часови пояс.

- Това нищо не значи, госпожо, и двамата го знаем. И „Треска за злато” беше с много висок рейтинг, но това не го прави интересно. След повече от половин час някак се сбогувах с анонимната си събеседничка.

В неделя, 8 февруари изпратих:

Уважаема госпожо,

Тъй като в разговора ни в събота на обяд се усъмнихте в авторството на текста, с който кандидатствах за попълване на сценарния екип на "В неделя с...", Ви изпращам и други свои авторски материали. Както споменах, те са събрани в авторския ми вестник "Чушкопек", който засега има четири броя. Занапред ще публикувам и в едноименния блог с адрес: http://stefanpetkov.blogspot.com/.Прилагам и един материал от него.
Приятно четене!
Поздрави
Стефан Желязков Петков

В четвъртък получих отговор от някоя си госпожа Сиромахова:

Господин Петков, за съжаление не сте допусната до втория кръг от конкурса

за сценарист на предаването "В неделя с...". Благодарим за интереса и
участието Ви.

Р.Сиромахова
редактор

На което тутакси отговорих:

Госпожо Сиромахова,

Благодаря Ви за любезния отговор, но той беше напълно излишен, предвид текста, с който кандидатствах. От една страна, ако изобщо сте го чели, става ясно мнението ми за т.нар. шоу и Правителствения канал въобще. От друга - наясно съм с географската ширина, на която живеем и дори текстът ми да е гениален, той е преди всичко неудобен. От трета- аз съм човек на свободното слово и като така не бих работил в казионната Ви медия.
Така и не станах сценарист, но малко неща са ми доставяли такова духовно удовлетворение, както това мое кандидатстване.

В неделя без – II. част (година по-късно)

Година по-късно пак е „Ден на отворените врати на БНТ”, пак е неделя и за огромно съжаление на българския данъкоплатец т.нар. шоу „В неделя с…” празнува 1 година съществуване. Включвам се към 10:00, а според програмата на вчерашния вестник съм пропуснал 15 минути.

И що да видя!

Някаква си ко-водеща представя първия си гост. Каква изненада! „Гостът” е Митко Цонев. Поздравяват се с първата годишнина от предаването. Не пропускат да отбележат чудесната вече тригодишна традиция „Ден на отворените врати”. Запитан, Митко обяснява какво ново ще видим във втория сезон на шоуто. Всъщност Митко нищо не обяснява, а изтърсва нещо от рода на: „Няма да издаваме какви новости сме подготвили, защото конкурентите крадат идеите ни.” (Опазил Бог!). Отбелязва, че трябва да се следи конкуренцията и пита Жоро (музикант от оркестъра) какво би желал да види и чуе през новия сезон. Митко вмъква, издавайки своята нова рубрика „Думата на бенда” , че на оркестъра ще се дава повече свобода да свири това, което харесва. Накрая с ко-водещата и Жоро се обединяват около мнението, че „шоуто бе з музика и танци няма да е същото”.

Първо включване от „Сан Стефано”- Юлия на фона на гайдарчета от Смолян: Прекрасна инициатива, чудесна традиция, положителни емоции, нетърпеливи гости, много изненади и т.н. Отбелязва се , че пред БНТ има ако не хиляди, то стотици желаещи да посетят БНТ. От кадрите се виждат 50 тина човека. Каква е програмата, подготвена за чакащите? Вълнуваща, разбира се: изложба за 50г. БНТ, посещение на монтажните, четене от аутокю, представяне на прогноза за времето.

Драган Чая представя гайдарчетата, всъщност представи себе си, а гайдарчетата за д гърба му свирят. Благодари на зрителите, че сме с него. Великолепна традиция, - за трети път сме заедно.

Драган кани червеното Улянче Пръмова на сцената. Реч! Започва честването на 50г. БНТ. Речта е семпла, без фалшивия ентусиазъм на подчинените. Това, което запомних от речта и ме впечатли беше благодарността към бивши телевизионери, които ” изпратиха и децата си да работят в телевизията”. (На тази династична традиция в Държавната телевизия ще се спра друг път, в отделна статия.)

Драган разяснява, че в БНТ ще се влиза на групи от по 15 човека. Става ясно и че пеещите водещи (разбирайте драганчайовците) ще ни забавляват заедно с гостите Бон-Бон.

Обратно при Митко Цонев, който анонсира новата некомерсиална игра "Фамилия БНТ", като акцентира на важността на заглавието. А играта ще трябва да ни покаже талантите на водещите от БНТ извън професията им.

Към студио 5 с Лара Береану и водещите на „Яко”. Лара, както винаги, е усмихната и се забавлява. Много дечурлига. Някаква кака се опитва да пее сърцераздирателен хит, който никой не слуша, а върху нея разговор водят кака Лара и Педя Човек. Благодарим на Лара за това прекрасно включване.

Обратно при Митко, който от своя страна ни изпраща на сцената пред Сан Стефано (оная с Драган Чая). Пеещи дечица, публика, съставена от гордите им майки и баби.

Ни в клин, ни в ръкав – скеч. Закръглена дама и мъж с престилка играят някаква сценка. Не искам да я описвам, понеже е неописуема простотия. (Явно добри сценаристи си е подбрал Митко на конкурса от зимата).

Жорето (музикантинът), доста тъпо парче, взема на подбив националния отбор по футбол, сякаш току що негов хит е оглавил Билборд:

- Г-н Цонев, дали националите ни ще могат да гледат Световното в Южна Африка?

Митко отговаря, че благодарение на БНТ всички, включително и БНО. (БНО според гениалния Цонев означава Български национален отбор, логично щом БНТ означава Българска национална телевизия).

Следва представяне на победителя от конкурса през 2007г. за есе на тема „Моята телевизия”. Младежът, днес 21-годишен, споделя, че е превърнал в есе силен гняв към телевизията и в частност към реалити форматите. Есето е отлично. Младежът – много умен. Първият удобен момент за по-смислен разговор. Водещият обаче се оказва недостъпен партньор на младежа. Разговорът е кратък.

Но с Мути Бъчвов (най-сетне) Митко може да проведе равностоен разговор:

„Едно птиченце ми каза, че правиш най-хубавите торти”.

Цонев отбелязва, че не яде от година торти, но има своя торта – мечта (задължително), с шоколад, с целувки …. И тук фантазията му изневерява, та Мути му подсказва: сушени плодове.

Мути Бъчвов е духовит, както винаги. Ще прави кюфторта. Ако не сте досетливи, това означава кюфте – торта. От 4 кила кайма. Мути си търси ръкавиците. Някаква асистентка е съобразителна и му донася. С асистента си М. Цонев започват да бъркат кайма свободен стил.

Аз вече не издържам. 10:45. Достатъчно, ясни сте ми. Сменям канала.

За 45 минути чух толкова пъти епитетите прекрасен, чудесен, великолепен и вълнуващ, колкото дори футболистът Елин Топузаков не би могъл да каже „така” или някогашната ми преподавателка Събина Ракарова да каже „и така…” и пом.директорката на Механото в Стара Загора да каже „значи”.

Така ли няма кой да види, че Държавната телевизия е за закриване?

В неделя без …

2009-10-11T07:59:00.000-07:00

Преди около година публикувах тази статия в едноименния си вестник „Чушкопек”, след като стоически издържах началото на непознатия досега по дивите балкански земи телевизионен формат на Митко Цонев. Сега, след като БНТ отново с трясък отвори врати и пак вдигна шум до небесата покрай годишнината на въпросния „формат” се върнах към статията, за да проследя с нейна помощ развитието му. Предлагам я и на тукашните си читатели, за да го направят заедно с мен.

14.09. и аз не знам защо започнах да гледам първото, доста рекламирано ново предаване на БНТ „В неделя с …”, което неслучайно съвпадна с „Деня на отворените врати на БНТ по случай 50-годишнината на медията .И какво видях !

Най-напред твърде разточителен декор , сред който се мъдреше мустакатата физиономия на т.нар. водещ Д. Цонев .

Като за начало той представи оркестъра си – кой знае защо накратко и по малки имена. След това значително по-тържествено и с повече внимание – асистентките си . Едната от тях съвсем не запомних , а другата беше известната бивша царска депутатка Юлиана Дончева . Никак обаче не разбрах каква ще бъде функцията им .

Включване пряко от ресторант „Крим”, където, стана ясно , днес ще готви Мути Бъчваров . Този светъл ум се опита да си прави гаргара с призива на любимия му Ленин „ По-близо до масите". Разбра се, че Мути ще бъде включван периодично .

Следва представяне на ложата „ Бивши генерални директори на БНТ” ложата „ на младостта”, съставена от студенти от НАТФИЗ .

Защо първата група има ложа е разбираемо, но никак не се изясни смисъла на втората.

Като първи музикален гост беше обявена Йорданка Христова. Всъщност гостенката липсваше, но щяла да се появи след около два часа. Затова като за начало беше пуснат някакъв неин клип.

Последва включване от "Сан Стефано” от ”Деня на отворените врати” , от което единствено научихме, че кака Лара Береану много, ама страшно много се забавлява.

Как точно - не стана ясно .

Ето , че е време за играта , чийто водещ ще бъде представителката ни на последната Евровизия Йоана . Т.нар. игра е просто гениална – да подредиш разбъркана пословица.

Много трудно! И забавно! Йоана се оттегли в очакване на някой гений да грабне наградата, ако се не лъжа 300 лева.

Как така едно такова предприятие с такъв скъп и лъскав декор ще бъде пропуснато да се освети? Ето ви кадри от предния ден как някой си отец Валентин освещава светлата идея сричайки.

Следва гвоздеят на програмата – кастинг за девойки или поне така се изразяваше водещият. Досетихме се, че ще се избира част от "девойките”, но за какво, какви качества се изискват от тях, каква роля ще играят съвсем не стана ясно. Научихме само, че това са девойки №1 , №2 , №3 , №4 , №5 и №6 .

Ето, че имаме зрител, отгатнал свръхсложната загадка и той печели 300 лева, което е повод да се зададе нова такава от Йоана.

Обратно в "Крим" при Мути Бъчваров. Вече ни се изяснява, че ще готви за Алис Крайчева и Васа Ганчева, а също така какво смята да готви. Появява и италианският готвач Джани, който наистина говори български по-добре от Мути.

И преди новините в 12 .00 – реклами .

Следват новините с нов червен декор , ново лице, нови „кашове” и „шапки”.

Първо. Разбира се - ретроспекция от "Сан Стефано". Силно развълнуваната Елиана ни запознава надълго и широко .

Второ. Някак между другото – трагичната новина за катастрофиралия самолет в Перм, Русия. Новина твърде несъществена за Държавната телевизия, сравнена със следващите .

Трето. Много важно! Президентът Първанов посети дом за изоставени деца някъде из русенско, където има настанени и няколко деца от печално известното Могилино.

Президентът, разбира се, отбелязва подобряващите се условия в подобни домове в страната.

Четвърто. Много важно! Много важното, все пак, не е, че за Кръстовден отваря врати реставрираната църква св. св. Константин и Елена в Одрин, а това, че гост е премиерът Станишев .

Пето. Суперинтересно ! Оригинално ! Свръхгениално !

Мили дечица, синове и дъщери на бивши и настоящи телевизионери от БНТ, взимат интервю от любимия министър Вълчев във ведрата обстановка на кабинета му. И понеже крушата не пада далеч от дървото, въпросите са актуални, смислени и находчиви :

Каменарова щерка №1 : Кога най-после ще ставаме по-късно?

Каменарова щерка №2 :Не мислите ли, че голяма част от учебниците са прекалено сложни ?

Алипиева щерка и внучка : Ще се въвеждат ли оценки за поведение ?

Лафчис щерка залага на пикантното : Имали ли сте слаби оценки като ученик ?

А добрият чичко министър Вълчев, охотно в присъщия си блажен стил, спокойно обяснява на милите и талантливи заинтересовани деца. Дирижирано, режисирано, пошло, безвкусно!

Шесто. Още за кризата в Топлофикация – София и спряната топла вода на съвсем редовни платци.Тук никакво задълбочаване. Банална тема, но както и да е, намерила е някак място в новините.

Седмо. Времето с някоя си тийнейджърка на име Мадлен, която очевидно смяташе, че при представянето на прогнозата основното е да се фръцкаш .

Изведнъж, спонтанно започнах да си тананикам рефрен от позабравена песен на "Контрол" : "Ужас! Това е ужас!". Беше изминал едва час и половина от т.нар. шоу, барабар с новините, а вече никак не се понасяше. Като погледнах програмата, о, ужас, това е ужас, оказа се, че предстоят още четири часа и половина подобен бълвоч. Не може да бъде !!!

Нима ние, българските данъкоплатци, плащаме за поредното безвкусно, пошло, та дори арогантно и просташко предаване на БНТ? Поредното безсмислено наред с „Шоуто на канала”, „БНТ – такси”, „Всички пред екрана”, “Жените”, “Цветно”,

„В акция” и ред други.

БНТ стигна дъното. С помия – бъркоч от бонбонено червен декор, много нафталин, охранени стари муцуни, невръстни девойчета, дърти мераклии, игри за малоумни, готвене и плюскане, мазни лиги, празни приказки, ограничен отгоре водещ, лош език, слугинаж .

Все пак Митко Цонев – Пъпеша показа, че го бива в нещо, което на широката публика е добре известно – да чете новини, по което прилича на майка си. Много е добър и в това да се мисли за плейбой, а също и да се нагажда към конюнктурата, по което пък прилича на баща си. При острия дефицит на качествени четци на новини в БНТ, по-добре Държавната телевизия да бе го върнала в това му амплоа.

Но митковата алчност няма граници.

В онази песен на „Контрол се пееше така :

„Снощи сънувах във „ Фестивална”

концерт на Venom с водещ Кеворкян .

Ужас, това е ужас !

Не, това не е ужас. Кеворкян съвсем успешно би водил дори и концерт на Venom, пък било и във „Фестивална”. Защото може! Защото знае .

УЖАС е предаването на Цонев, който е тръгнал да харчи народни пари, за нещо, от което си няма и представа. Но признавам – знае да харчи.

Ясно е, че в неделя ще сме без …

Всъщност и в останалите дни гледането БНТ е противопоказно. Особено на червените вече и като декор новини.

Нека не бъда разбиран погрешно – останалите две телевизии с национален ефир не са по-малка помия, но поне за тях не ни бъркат в празните кесии.

Край на двойния стандарт?

2009-06-05T03:41:00.000-07:00

На 20.04., рождения ден на Хитлер, Пазарджик осъмна с огромно червено знаме с пречупен кръст, закачено на върха на комина на някогашната фабрика „Сила”. На мястото се струпаха всевъзможни екипи - ДОТИ-София, Гражданската защита, пожарната и полиция. Алпинист от специализирания отряд на Гражданската защита бе натоварен със задачата да свали нацисткото знаме. Оказа се обаче, че стъпалата са намазани с грес и към знамето са прикрепени съмнителни пакети, наподобяващи бомба. Районът беше отцепен и на помощ бе повикан снайперист от Специализирания отряд за борба с тероризма, за да отстреля предполагаемите взривни устройства. След като се разбра, че са фалшиви, знамето беше свалено.
Прокуратурата в Пазарджик образува дело срещу неизвестен извършител за проповядване на фашистка идеология. Наказанието е до три години лишаване от свобода и глоба до 5 000 лв.

Доста се изписа и умува колко точно е голямо знамето, каква е изработката, възможно ли е поставянето му на такова място без да бъде забелязано, чия акция е това – на неонацисти или на желаещите сплотяване на левите редици и пр.

Правилна и точна ли беше реакцията на полицията? Да, такава би била реакцията на всяка европейска полиция.

Дали обаче поведението на нашата, пък и на всяка друга полиция, щеше да е същото ако червеният флаг беше със сърп и чук? Едва ли...

Често се случва да виждам младежи, носещи фланелки с надпис „СССР” или с естетизирания образ на международния убиец Че Гевара. И някак си бях свикнал. Но веднъж се втрещих, когато видях на гърдите на едно младо главоного лика на Мао Дзедун, на най-мащабния масов убиец в човешката история отговорен за смъртта на над 60 млн. души, предимно китайци, избити или умрели от глад по време на национализацията, колективизацията, и културната революция в комунистически Китай. И макар че едва ли е наясно кой е Мао, главоногото носи тениската си съвсем необезпокоявано. Не така стои въпросът, ако реши да сложи на гърдите си образа на Хитлер или Мусолини да речем.

Светът е длъжник в осъждането и заклеймяването на комунистическите престъпления и най-яркото доказателсво за това е, че допусна да се проведат последните олимпийски игри в Китай.

Все пак ЕС направи няколко плахи и спънати, но последователни стъпки в тази посока с „Пражката декларация за европейската съвест и комунизма” и последвалата я на 31.03.2009 г. Резолюция за европейската съвест и тоталитаризма вече като решение.

На 18.09.2008 г. нашето Народно събрание подкрепи Пражката декларация. Отказаха да го сторят само депутатите на БСП. В Европарламента Резолюцията беше беше приета с 533 гласа „за”, 44 „против” и 33 „въздържали се”. Не е нужно да сте гении, за да се досетите от коя европейска партия са гласувалите „против”. Разбира се, че от групата на другаря Шулц.

Защо смятам, че стъпките в посока осъждане на комунизма и възстановяване на истината за миналото са плахи и спънати. Не заради съмнения в искреността на инициаторите на Резолюцията, а заради неискреността на много от гласувалите я.

Простата аритметика показва, че дори всички 77 евродепутати, неподкрепили документа да са от ПЕС, броят на гласувалите „за” от същата партия е около два пъти по-голям. Как тези депутати хем приемат Резолюцията, а същевременно припознават бившите комунистически партии от Източна Европа за свои партньори, с които са се групирали по политически признак в ПЕС и ревностно защитават всичките им управленски безумия, извършвани сега.

Изводът, който се налага е, че депутатите на ПЕС добре са се научили от родните комунисти да се снишават. Те разчитат, че проблемът ще бъде сметен под килима, ще бъде неглижиран и в крайна сметка от Резолюцията ще остане само декларативният елемент. Скоро ще почнем да слушаме познатите отдавна песни, че комунисти са редица видни европейски интелектуалци и учени, че „някои изкривявания” в Източния блок са се получили заради разликата между теория и практика, че бившите комунисти вече са реформирани социалисти. Меркантилно ще започне да се акцентира върху нацизма като зло в стремеж да се легитимира като добро всичко „антифашистко”.

Когато бях по-млад си мислех, че европейските социалдемократи и родните комунисти са съвсем различни неща. Сега съм наясно, че това са двете страни на една и съща монета.

Европа трябва да продължи усилията си в посока слагане на край на двойния стандарт.

В ОТГОВОР НА АНОНИМНИТЕ ЛЮБИТЕЛИ НА УНИФОРМИ

2009-05-25T13:32:00.000-07:00

Чудех се дали изобщо да отговарям на анонимните специалисти, направили коментар на публикацията ми „Бог да прости родното образование”. Още повече, че някои от тях са загубили добрия тон, други се опитват да ме поучават и да ми обЕсняват.

Четенето е трудна работа. Защото освен да се чете, трябва и да се мисли, а двете заедно са сложен процес, очевидно непосилен за всекиго.

Ясно е, че сред коментаторите са се оформили два лагера – на одобряващите на неодобряващите униформите.

Ако четяхте и мислехте едновременно, щяхте да забележите, че аз не съм заел позиция срещу тях, а срещу тоталитарния, недемократичен и йезуитски начин на въвеждането им.

Аз наистина смятам себе си за достатъчно вещ и интелигентен, за да имам правото да наричам представители на учителската гилдия „мекотели, безгръбначни и измекяри”, защото 5 години съм бил учител в три професионални гимназии в Стара Загора и знам, че точно такива оцеляват в „гилдията". Нищо, че в Материалната книга или на дъската допускат повече правописни грешки дори от коментатора, позволил си да ме нарече идиот.(Същият онзи, който се Очудва, обЕснява ми и Одържа позиция.) Нищо, че не стават за нищо. Щом са послушни, за тях има място. Непослушните ги съкращават при първа възможност.

И тъй… Анонимният капацитет, нарекъл ме идиот и глупак(тоя с унизителните правописни грешки) ми обЕснява, че ако имам необходимите качества, видите ли, можело да публикувам есе на тая тема в училищния вестник и така да се опитам да убедя другите в правотата си.

Ето какво ще му разкажа. През есента на 2006 г. като учител и народен будител в ПГМТТ „Н. Вапцаров”- Стара Загора, обезпокоен и афектиран от завръщане на болшевишки порядки в училище и по повод на това, че учениците биваха задължавани да платят билет за концерт на Д-2, независимо, че над 95% от тях изобщо не искаха и да чуят за тях, предложих следната статия за училищния вестник „Техновик”(Знаете ли какво значи тази дума? Някакво словоблудство на болен мозък!)

За цензурата

Няколко дни преди празника на Стара Загора градът беше обгазен за пореден път. На следващия ден местен вестник публикува снимка, направена отвисоко на квартала, в който се намира и нашето училище, с приблизително следния текст под нея „Странна пелена покри града. Обгазяване няма!”

Около седмица по-късно частна национална медия, изживяваща се като флагман на свободното слово и журналистиката въобще, уволни свой водещ. Това само потвърди тезата, че един от кандидатите за президент се ползва от медиен комфорт.

Във втория описан случай определено става въпрос за цензура. Но в първия? Там по-скоро автоцензура. Кое по-страшното? Няма значение, след като 17 години след 10.11. изобщо говорим за цензура.

В годините на тоталитарния режим бяха създадени много по-стойностни неща в нашата култура и изкуство, отколкото в годините на прехода - и в литературата, и в музиката, и най-вече в киното. Бетонната стена на цензурата тревожните мозъци разбиваха къде с Езоповски език, къде с изключителен талант, къде с много упоритост. Разбира се, по- голяма беше групата на сервилните бездария. На тях им беше по-лесно. Да венцеславиш силните на деня— партията и нейния водач или още по-добре нейния голям брат –СССР. По-лесно, по-удобно, по-престижно. Само че те никога не разбраха, че известността, популярността и народната обич не се мерят по броя на закараните под строй войници и ученици на литературното четене, театър или концерт.

Съжалявам ония, които и до днес не са го разбрали. А такива има. В дните покрай Деня на народните будители в Стара Загора гостуваха “звездите“ на родния поп- рок Д-2. Те едва ли щяха да понапълнят и без това малката за претенциите им зала на “ДЗУ”, ако не беше стегнатата „стройна” организация по продажбата на билетите. На момчетата от Д-2 ще цитирам една група която караше същата тая зала да пращи по шевовете, а именно “Контрол”: „Това отдавна не е рокендрол.” Защото рокът е философия, а не само опъване на жици. И макар изразните средства на рокендрола да са по-различни, то ценностната система на въпросните Д-2 е сходна с тази на ромския певец Кондьо. Той дори е по-откровен пеейки „Мъни, мъни, животът е пари”. Притеснително е напоследък, че все повече неща почват да придобиват задължителен характер. Все повече еднолично и предварително дирижирани и режисирани мероприятия се представят за плод на групово желание и дръзновение. Все повече се чете страх в очите ни. Страх за парчето хляб. Засега си траем и мълчим. И ние сме си поставили автоцензура. И пак както преди— едни от страх, други от сервилност. И тук изниква въпросът дали изобщо сме променили нещо за 17 години. Силните на деня носят същите фамилни имена...

За щастие промяна има и тя е в мисленето на децата. И колкото и да ни се иска да им приписваме какви ли не лоши качества, трябва да си признаем, че причината не е в тях, а у нас , възрастните, а децата и младежите са оформени от средата , която сме създали ние, а не те. А тя е отровена.. И ако ние си мълчим и си траем при всяка несправедливост, те умеят да се защитават. В техните сърца страха го няма.

Деца, вие сте по-читави от нас. Но предвид случващото се у нас и по света ще завърша със стих на Поета “ Деца , боя се зарад вас !”

Отговарящите за списването на вестника учителки отказаха да я публикуват. Според тях статията е чудесна, казва неудобни истини, за пръв път някой надига глас на протест, но … не става за училищния вестник.

Така тези лишени от гордост и достойнство дами просто потвърдиха основните тези от статията ми. Това ме мотивира сам да списвам и издавам свой собствен опозиционен вестник, който нарекох „Чушкопек". Като учител поисках от директорката равни права с казионния – малко хартия, принтер и място, на което да бъде изложен, така щото да може да се чете от желаещите. Директорката отказа с мотивировката, че вътре имало статия за ВМРО, че това е политическа партия и като така не може да позволи пропаганда в училище. Статията беше в рубриката „Забравени синове” и разказваше за Иван Михайлов. Кажете ми, драги, как да обясня на директорката си, че ВМРО не е политическа партия, а революционна организация? И че да свързваш абревиатурата ВМРО и Иван Михайлов със сегашния политически живот е невежество. Все пак опитах се да й го обЕсня, както обЕснявам и на Вас сега. Това нахалство не ми беше простено и наесен през 2007 вече бях безработен. Но ходех изправен, както съм ходил през целия си живот.

През 2007/2008 учителствах в друга професионална гимназия в града. Продължих да списвам и разпространявам своя вестник „Чушкопек” както мога. Взех дейно участие и в стачката. И през есента на 2008г. отново бях безработен.

Очевидно не моята, а вашата представа за състоянието на родното образование е сбъркана.

Омръзнало ми е да слушам глупавите брътвежи, че чрез униформите се прикриват класовите различия и се постига равенство. Аз съм носил униформа като ученик всеки ден, но до 13.30 часа. После се обличах както ми харесва и според възможностите на родителите си. Повярвайте ми, в годините на уравниловка също имаше голяма пропаст и тя не можеше да бъде прикрита или поне можеше, но само до 13.30 часа.

Знаете ли, че много училища въведоха униформи, само за да угодят на жалкия си министър и да усвоят парите. Ако сега отидете и преброите, колко от 500те ученици на ПГОХ „Райна Княгиня” носят униформа всеки ден, ще преброите не повече от 10. Нищо не може да накара учениците да носят униформи, ако не искат. Защото са свободни духом.

Моисей водил еврейския народ през пустинята 40 години, докато умре и последният, който помни робството. За щастие при нас вече расте такова поколение. Точно заради това по-горе в статията си съм написал: „Деца, вие сте по-читави от нас”.

И накрая. Искрено се Очудвам, че такъв един страстен любител на униформите си е стоял у дома на 24ти май, неделя, в 11 часа, да коментира публикацията на един идиот и глупак, вместо да бъде на манифестация и да напълни окото…..с униформи.

Жал ми е за вас!

Бог да прости родното образование

2009-05-23T12:51:00.000-07:00

Зам. директорът нахълтва по средата на часа в 11 клас. Няма „Добър ден”. Няма „Извинете”. Има „Кой клас е тука? Кои са без униформи? Номерата! Имената!

Ще си помислите, че това е някаква картина от тоталитарното ни минало? Не, това се случва в елитна провинциална гимназия през април 2009. Можете да бъдете сигурни, че се случва и на много други места в страната.

След като въведе прословутото диференцирано заплащане с формулата „пари ще има само за ония училища, които го приемат” действа безотказно, министър Вълчев започна да я прилага за всяка своя гениална приумица. Следващата беше връщане на униформите. Пари (ако се не лъжа 40 000 лв.) ще получат училищата, въвели униформи.

По същата схема сега се въвежда и безумната програма „Без свободен час”. Според нея учителите ще трябва да запълват часовете на отсъстващи свои колеги, без особено значение какво преподават, искат ли или не. Така ще се стига до парадоксални ситуации като във вица по-долу. /Учителят по физика се разболял. Съгласно програмата “Без свободен час”(виж стр.1) директорката изпратила да го замества колегата му по физическо. Влязъл последният и изкомандвал: “Пишете следната задача!” Условието: Две крокодилчета летели и се карали кое е по-оранжево. Едното попитало: “Колко е часът? Другото извадило термометъра и отговорило: “От три дни летим и все е петък.”

Търси се: На колко години съм аз?

Класът, сащисан и втрещен мълчал. По едно време Иванчо вдигнал ръка. “Кажи, Иванчо?”. “На 28”- казал Иванчо. “Как стигна до отговора?”- изумил се учителят.

“Аз съм на 14 и баща ми ме нарича полуидиот”- отвърнал Иванчо. /

Но да се върнем към провинциалната гимназия. Тъй като тя е елитна, просто е длъжна да приема всички вълчеви дивотии. И понеже някога беше известна с демократичния си дух, за въвеждането на униформи бяха анкетирани учениците. Болшинството бяха против. Болшевишката номенклатура обаче не е забравила старите си прийоми, напротив, развива ги и ги обогатява – директорката обяви резултат 50:50 %. Без някой друг да изобщо да е виждал анкетите. Този фалшифициран резултат даваше основание окончателното решение да се вземе на педагогически съвет. На него директорката заяви, че учениците желаят въвеждането на униформи. Въпреки „равния” резултат, се позова на това, че „предложението” първоначално дошло от ученическия актив на училището.( В последните години започна отглеждането на нова уродлива форма на неокомсомол в училищата, в който се „избират” новата генерация млади кариеристи.)

На педагогическия съвет учителките (обобщавам, защото в родното училище учителите мъже са пренебрежимо малко) гласуваваха „за” униформите с огромно мнозинство – коя от носталгия, коя от страх, коя „по вътрешна убеденост” и всички вкупом най-вече от безгръбначност, от безропотно подчинение, характерно за учителките надлъж и шир в нашата татковина.

И сега, през април 2009 едно главоного мекотело влиза с трясък в стая посред часа да заплашва и назидава дръзналите да влязат в училището без униформа. Защото сбърканата ни система му е дала възможност да се издигне до зам.директор, въпреки посредсвеността си, но благодарение на способността си да се нагажда и да целува задници. Един плазмодий, който с постоянен лайнян вкус в устата, цял живот ще си остане лакей.

На какво могат да научат нашите деца измекярин като този и послушните му колежки? На дявол знае какво, но не и да ходят изправени. А може би точно такава е заложената цел...

Бог да прости елитната гимназия! Бог да прости родното образование!

Където е минал Вълчев, там трева не расте.

24 май – на прием при президента в Бояна

2009-05-23T12:41:00.000-07:00

Както всяка година по същото време в резиденция „Бояна”, понастоящем Национален исторически музей ще се състои станалият традиция прием на президента по случай 24 май. Пак по традиция квотата на поканените „редови” учители ще бъде около 200 човека измежду 3-4 хиляди поканени депутати, министри, представители на БПЦ, Главното мюфтийство, дейци на науката и образованието, изкуството и културата.

И тъй. Да допуснем, че на приема неочаквано, но заслужено бъде поканена учителката Йовка от начално училище „Петка и Чапай” в Болярово. „Каква висока чест, какво признание, какъв уникален шанс да се срещнеш, ръкуваш и разговаряш с интелектуалния елит на нацията при това в една тържествена и приповдигната атмосфера и пр. и пр. ще кажат някои”.

„Бедната жена!” ще кажа аз. При това и в прекия и в преносния смисъл.

Първото нещо, което ще направи още щом научи, че е поканена, ще е това, което прави всяка българска учителка – ще се притеснява от този момент, та дълго след завръщането си. А притесненията са много: Какво ще облека? Как ще пътувам? Къде ще нощувам в София? Ами прическа, обувки, маникюр, чанта, бижута? Да допуснем, че след месец – два, тъкмо в навечерието на събитието тя ще е осигурила последните след множество пътувания до Ямбол и Бургас – близките губернски центрове. За целта вече ще е похарчила минимум 300 лв. За пътни до София – най-малко 40 лв., за хотел – минимум 40 лв., и още поне 20 за такси от хотела до Бояна и обратно. Ето, че долният праг на похарченото е точно, колкото е брутната й месечна заплата.

Учителката Йовка ще трябва да прежали най-малко една своя заплата, за да отиде на прием при кого? При социалния президент Г. Първанов. При този, чиято позиция по време на учителската стачка беше да няма позиция и който сериозно допринесе учителката Йовка да остане на социалното дъно.

Кого ще срещне Йовка на 24.05.2008г. в Бояна? Хора, които можеха да се срещнат на същото място и през 1988г, и през 1978г, та и през 1968г. – Коста Цонев, Стефан Данаилов, Светлин Русев, Евтим Евтимов, Леда Милева, Нешка Робева, Любомир Левчев, Людмил Стайков, Андрей Пантев, Петър Берон, Иван Гранитски, Велислава Дърева.

Какво ще консумира? Нищо! Другият поканен от Болярово ще е бившият кмет от Живково време, а той ще предпочете компанията на партийните си другари. Освен това около софрата ще са накацали мнозина, които се чувстват като у дома си, а Йовка ще стои встрани като сираче.

Какво ще чуе Йовка? Поздрав от президента към българските учители, че при всички несгоди, при всички проблеми, продължават все така да водят нашите деца към света на знанието. И още – че на този ден наистина ние сякаш покриваме най-широката си национална територия, постигаме най-дълбокото си народностно единение.

Честит празник, бедна Йовке!

Митко бре, чети преди да организираш „Голямото четене”

2009-03-23T02:21:00.000-07:00

В неделя по пладне, местейки с дистанционното, попаднах на обедните новини на БНТ. Галя Крайчовска вземаше интервю от Димитър Стоянович, един от инициаторите на „Голямото четене”. Според Стоянович по-хубаво нещо на телевизията въобще не се е случвало, а на въпроса на Крайчовска „Ще чете ли Пенчо повече?”, Стоянович отговори: „Петко, в оригиналния текст е Петко.”

Г-н Стоянович сбърка. Сбърка, но авторитетно. А за мен ще си помислите, че издребнявам. Но аз ще се защитя.

Наистина, ако тази дребна фактологическа грешка бе направена от някой друг, едва ли щях да я направя на въпрос. Но Димитър Стоянович е организатор на „Голямото четене”. Също така е син на Иван Стоянович, известния литературен критик, когото всички помним много добре от почти ежеседмичните му изяви при Кеворкян във „Всяка неделя”. Освен това Димитър Стоянович е правнук на старозагорския възрожденец Иван Стоянович, чийто даскал на четмо и писмо в Стара Загора е бил Петко Славейков, авторът на „Малък Пенчо” и „Голям Пенчо”.

Малък Пенчо

Пенчо бре, чети!

Пенчо не чете.

Пенчо, работи!

Пенчо пак не ще…

Пенча го мързи,

гледа да лежи,

ходи, та се май,

търси да играй…

Време се мина,

Пенчо порасна,

иска да яде,

няма откъде.

Голям Пенчо

Пенчо веч ерген,

ама не учен,

не знай да чете,

никой го не ще

за чиновник млад.

Няма занаят,

няма господар…

стана говедар.

Ходи гладен, гол,

тегли като вол,

нищичко не знай,

плаче, та се кай.

Що така са вел?

Що така не чел?

За модата да си наследник на стара традиция

2009-03-13T14:42:00.000-07:00

Някак доста приятно е, когато пиеш холандското кафе Douwe Egberts, да видиш на опаковката му годината 1753, на бирата Amstel 1870, на Schweppes – 1783г. Подобен пример можем да дадем и с френски, германски, американски стоки … Просто хората си имат капитализъм с 200, 300, че и 400-годишна история. Как стоят на този фон напъните на родни фирми да се включат в подобен хор? Смешно!

Примерите са доста. Ще разгледаме само няколко, но за сметка на това ще са фирми и продукти от нашия град. Щем-не щем на всички ни е известна рекламата на бира „Ариана”, която се произвежда в „Загорка” : „Тръгнахме си от Златна Прага, както преди 130 години за София си тръгват братята Прошек. Тук до „Орлов мост” през 1884г. те полагат основите на своята пивоварна. Скоро след това пристига и рецептата за една много добра бира, рецепта, по която „Ариана” се прави и досега. Ариана – една добра традиция.” Какво е вярно като фактология в тази реклама? Нищо!

Братята Прошек не тръгват преди 130 години за България, или поне не и двамата. Иржи (Георги) Прошек пристига по нашите земи още през 1870 и работи по строежа на железопътните линии на Европейска Турция. Брат му Теодор (Богдан) наистина пристига в България през 1878г., но разбира се , не както е в рекламата с автобус. Та, братята Прошек никак не са положили основите на фабриката си до Орлов мост, защото през 1884г. такъв мост не е имало. Той е завършен чак през 1891г. и е строен от същите тия братя Прошек. Малко по-късно, малко по-рано ли е пристигнала рецептата за бирата (навярно и тя с автобуса) не е толкова важно. Същественото е, че тази бира се нарича „Прошеково пиво”, а не „Ариана” и че общото между тези две марки бира е, че се правят както всички други от вода, ечемик и хмел. „Ариана” е марка на завода „Софийско пиво” и излезе на пазара през1994 – 1995г. Създадена е от българи .

През 1997г. заводът беше закупен от регистрираната в Гърция „Брюинвест”, част от „Хайнекен груп”, собственици и на „Загорка”. Така пък бирата „Ариана” се озова в нашия град.

Като казахме „Загорка”…. През 2002г. бутилката се появи с надпис 100 години Загорка. По моите сметки такъв надпис и юбилей би трябвало да има през 2058г., а не през 2002г., с други думи „Загорка” си е присвоила още 56 години история. За рождена дата си приписват 1902г. – отварянето на първата пивоварна фабрика в Стара Загора от акционерното дружество „Бъдащност”, за която видният старозагорски историк Петър Коев пише: „В следвоенните години в тежка финансова криза изпада АД „Бъдащност”. Още от 1912г. то навлиза във вътрешна криза поради вътрешни дрязги и противоречия и поради финансови затруднения след изграждането на бирената фабрика. След войната то бива ликвидирано и заедно с фабриката преминава във владение на АД „Тракия”. С инвестициите на търговско-лихварския капитал на АД „Тракия” бирената фабрика с големи затруднения преживява до тридесетте години.”

Което означава, че от 30те до 1958г., която е истинската рождена дата на „Загорка”, в нашия град бира изобщо не се е произвеждала.

Но освен с бирата Стара Загора е известна и със Заарската мастика.

През 1878 г. в Стара Загора се основава конячната фабрика и спиртоварница“Братя Матееви “. Бързо се утвърждава както на вътрешния , така и на европейския пазар. Разполага с модерни казани и инсталации и големи изби за отлежаване на питиетата. Собственост на фамилията са десетки декари лозя в региона .Именно в номенклатурата на асортимента на „Братя Матееви” фигурира легендарната „Заарска мастика”. Фирмата успява да оцелее през Световната криза 1929-1933 г. и работи нормално до 09.09. 1944 . След национализацията през 1947 г. фабриката е разрушена, а фирмата е ликвидирана окончателно през 1951 .

От няколко години „Домейн Менада”ЕООД- Стара Загора има претенциите, че ни представя „този изключителен продукт 125 години след създаването му” Да, ама не.

Технологията на „Заарската мастика” изчезва с ликвидирането на фабриката на „Братя Матееви”. Днес няма жив човек, който да знае рецептата и технологията на напитката.

Едно е сигурно- за направата и не е ползван ръжен спирт от Северна Полша, а собствено производство гроздов дестилат .

Ала дотук посочените манипулации с история и марка бледнеят пред старозагорската фирма „Кумир СИ”. От някое време насам тя предлага „Тракийско кюфте и Тракийско кебапче по рецепта на древните траки”.

Бедни ми Китов и Овчаров, нашите колбасари не само намериха, но и разгадаха тракийска азбука.

Очевидно, с дотук казаното, освен подражание и мода, можем да видим и свирене на струната на националното самочувствие с някои негови елементи, отпращащи ни, за съжаление, винаги към миналото - предприемачески дух, традиции, древна история ...

И какво от това, ще кажат някои от нас, след като рекламните послания си вършат отлично работата, пък горепосочените продукти и без това са си много добри?

Чудно нещо сме туй българите – склонни сме да приемаме подобни злоупотреби, а рипаме като ужилени, когато чуем, че Самуил бил македонски цар …

В противен случай рискувате да останете сериозно неинформирани. Ще пропускате статии като тази на др. Любомир Янов от 08.05. м.г., която започва така:”Гергьовден мина. Не плачете. Догодина пак ще дойде. Денят вече е определен, шести април”.

Не, няма грешка. Тази година Гергьовден ще е с цял месец по-рано. “Земя “е най-професионално списваният вестник, там грешки са изключени. Авторът, др. Янов е имал “некои съображения”, както се изразяваше един негов любим вожд, и ги е закодирал в своето дълбоко проникновено послание. Аз го разгадах.

Нека си спомним за Тачо Сметача, невръстния математетик, който дълго време си блъскал главата с уравнението 3=5 и никак не искал да повярва, че такова е възможно. Да си спомним и за неговата баба, неуката жена, намерила решението на сложната задача:

“Баща ти за три неусетни години

Една петилетка ще мине!”

Иначе речено, бащата на Тачо ще изпълни петилетния план за три години.

Следвайки тази логика, др. Любомир Янов иска да каже, че водени от любимото правителство, всички ние ще вместим една година в 11 месеца. Затова и Гергьовден ще се изтегли с месец по-рано. Подобни пространствено-времеви изкривявания са доказани от Айнщайн и са възможни при наличието на тяло с огромна маса, като например бетонна болшевишка кратуна.

Така че, четете в-к “Земя, за да не пропуснете именния си ден!

Другарският съд на Драган Чая

2009-02-27T12:58:00.000-08:00

Гилдията

Когато преди време изгледах първия час и половина от предаването на Митко Цонев по БНТ, си помислих, че Държавната телевизия не е способна на по-голяма пошлост от видяното. Оказа се, че е способна.

„Бъди звезда” на Драган Чая надмина всякакви очаквания. На 26.02.2009г. предаването се занимаваше единствено с победителя в тазгодишния конкурс Красимир Аврамов и настръхналата срещу него „музикална гилдия". Всъщност Драган спретна нещо, в което, види се, има опит от комсомолските си години – другарски съд на изненадващия победител Аврамов. „Безкомпромисният съдия” Драган почти не даде думата на Аврамов, държа се пренебрежително и дори унизително спрямо подсъдимия. Върхът на всичко беше репликата му „не ме занимавай”, когато Аврамов искаше да покаже свой албум, в който имаше дует с Хосе Карерас. Дори съдията имаше наглостта да предположи, че да направиш дует с Карерас и нещо твърде обичайно и тривиално. За сметка на това даде думата на всевъзможни юнаци на родната поп-музика, недоволни и дори озлобени от победата на Аврамов – някакъв си Жоро, който бил работил с Ампов-младши (кой знае защо носещ псевдоним Графа), ланската ни участничка Йоанка, някой си DJ Dean (или нещо подобно) и титана на родната ни музика Искрен Пецов. Прочетени бяха и пледоарии на отсъстващите Елица и Стунджи и „най-крайния опонент” Черното Марианче, люде, които отсъстваха от съда. Само като свидетели бяха изслушани „Акага”.

Стигна се чак до невижданата наглост ”Трябва ли да се откажем от конкурса?” И въпроса на съдията ”Защо тази вечер няма да изпееш песента-победител?” И дори, че ако иска БНТ може да изпрати ”щатния” си певец Драган Чая.

Но стига за Държавната телевизия. Там отдавна простотията е безгранична, а помиярстването начин на съществуване.

Да оставим настрана и как се чувства Красимир Аврамов след атаките на т.нар. гилдия.

Нека видим какво представлява „гилдията”. От 12-13 години тя представлява един приятелски кръг, (в)лизането в който очевидно не е трудно, ако имаш начална подкрепа, мощна реклама и разбира се признаваш звездния статус на членовете му. Така се народиха „звезди” като Ампов-младши, Руши Виденлиев, дует „Каризма”, Черното Марианче, единствения певец в света със запушен нос Любо и трупата му „Те”, D2, Део, Кафффе, Мастило, Мария Илиева, Крум, Лилана и прочие подобни. С мощна подкрепа на злодеи като „БГ-радио”, телевизия ММ, Държавната телевизия и някои други медии, те изместиха от ефира наистина уникалните и самоутвърдили се изпълнители от началото на 90-те - „Ревю”, Милена, „Ера”, „Клас”, „Ахат”, „Подуене Блус Бенд ”, Стенли, „Контрол”, „Нова Генерация”.

И почнаха да си раздават награди. Да се величаят помежду си, да се мислят за велики. Нищо, че Ампов-младши, да речем, не може да събере повече от 20 души публика на концерт и че е продал за десет години вероятно още толкова бройки албуми. Това не пречи всяка година да му се връчват всевъзможни призове на „БГ-радио”, или „ММ”. Което пък говори за пълната импотентност на съвременната поп-и псевдо-рок музика.

За първи път видях името на Красимир Аврамов на един подписан плакат в пловдивски тролейбус през 1995г. и се подразних от претенциозното „Човекът-глас”. Помислих си: някаква местна звезда. Всъщност Аврамов, оказа се, не е пловдивчанин, но наистина беше най-популярен там, вероятно заради сътрудничеството си с пловдивския композитор Стоиц Гъдев и концертите си в Античния театър. По това време БНТ не беше изветряла като сега и дори често излъчваше концерта на Аврамов, сниман именно в Античния театър. По това време си купих и албума му „Silent Voices”. Скоро след това за Аврамов не се чуваше нищо, не се говореше, изчезна. По-късно разбрах, че е в Щатите и продължава да се занимава с музика.

И едва наскоро чух, че се завърнал с намерение да участва в конкурса „Евровизия”, а в последните дни и че го е спечелил. И всичката помия, изляла се върху му в следващите дни.

Тогава гледах „Стани звезда” за втори път. Първият беше при участие на „Perfect Strangers”, старозагорската рок-група, чийто китарист Ачо струва повече от всички музиканти на т.нар. гилдия накуп.

Красимир Аврамов се завърна да хвърли камък в помийното блато, наречено българска популярна музика. А истината е, че за една дузина години няколко дузини изпълнители не успяха дори да доближат класата на „Silent Voices”.

ТЕСТ

2009-02-19T12:47:00.000-08:00

(от бр.3/2008 на едноименния вестник, но е валиден и за тази година)

Ако Ви се е сторило, че първата десетдневка на май беше необичайно хладна, мрачна и навъсена, то почти сигурно Вие не сте червен и ляв. Инак със сигурност щяхте да забележите, че тя беше изпълнена с най-прекрасни, слънчеви и приятни събития. Предлагам Ви един тест, с който да проверите, доколко всъщност сте червен и ляв.

1. Първи май Партията отбеляза с:

а) Празник на левия печат в Парка на свободата

б) Празник на левия печат в Борисовата градина

в) Преброяване на червените бабички в Борисовата градина

г) Концерт на симпатягите БТР

2. На първи май храбрият синдикалист Димитър Манолов се нареди на една трибуна със Сергей Станишев. Вие смятате, че:

а) това е чудесно

б) в това няма нищо лошо

в) Митко показа най-сетне на кого служи

г) това е страхотна гледка, какви сладури

3. Възрастните симпатизантки на Партията

а) не одобряват пънка

б) нямат нищо против пънка

в) биха изпратили в Белене пънкарите

г) не ме интересуват

4. На първи май 50-годишнина празнува:

а) вестник „Кооперативно село”, понастоящем вестник „Земя”

б) вестник „Земя”, ляво ориентиран вестник

в) тъжно, но истина - вестник „Земя”

г) не знам, но ако е някой мъж, в хубава възраст е

5. На пети май рожден ден празнува:

а) гордостта на Партията, министър-председателят Сергей Станишев, син на Димитър Станишев

б) премиерът – социалист С. Станишев

в) недоразумението Станишев

г) Сергей, ах, Сергей!

6. На пети май отбеляза 60 години и празнува 31-ва титла на страната:

а) най-славният клуб в спортната история, ЦСКА

б) Вашият любим отбор ЦСКА

в) уродливото отроче на Партията ЦСКА

г) отборът с най-готините африканци, сърби, румънци и българи

7. Шести май е:

а) имен ден на президента Първанов

б) празникът на Българската армия

в) Гергьовден, православен празник на св. Георги Победоносец

г) имен ден на много, много Жорковци

8. Девети май е:

а) День победы

б) Денят на капитулацията на Германия

в) Денят на Европа

г) Ден на лявото движение в Европа, ако не се лъжа

9. На седми май

а) Владимир Владимирович Путин бе наследен от Дмитрий Медведев в длъжността президент на СССР

б) в Русия встъпи в длъжност новият президент Медведев

в) в Русия диктаторът Путин и протежето му Медведев официално размениха местата си

г) в Русия богатирите Путин и Медведев заеха позициите си и ще ни радват още дълги години

10. В началото на май Ви липсваше:

а) общонародна манифестация на първи май

б) строеви конкурс на маршовата песен

в) агнешко на трапезата

г) гей-парад в центъра на София

Преобладаващи отговори а): Вие сте железобетонен комунист! Най-вероятно сте над 60-те, но все още сте основното упование на Партията!

Преобладаващи отговори б): Вие сте червен и ляв ръководен номенклатурен кадър. Партията разчита много на Вас!

Преобладаващи отговори в): Вие очевидно никак не сте червен, нито ляв и по-добре не решавайте такива тестове повече!

Преобладаващи отговори г): Вие сте само ляв.

Аз нямам брат сърбин, другари интелектуалци

2009-02-17T13:02:00.000-08:00

(От бр.3/2008 на едноименния вестник. Публикувано тук по повод годишнината от обявяване независимостта на Косово.)

Ден преди правителството да признае независимостта на Косово и когато вече беше ясно, че това ще се случи, сто родни интелектуалци излязоха с отвореното писмо „Луди водят слепи”, силно разгневени и обезпокоени. Гневът им обаче беше насочен повече към „псевдополитиците”, които настояваха час по-скоро да се признае Косово, отколкото към управляващите, които трябваше да вземат това решение.

Като стил въпросното писмо е по-скоро пасквил, при това доста зле написан и недобре аргументиран. Освен ако не приемем, че „сърбите са наши братя по кръв и вяра и ако днес предаваме тях, утре ще бъдем предадени ние” е нещо като аргумент.

Първо: Аз нямам брат сърбин, другари интелектуалци. Не ми е брат онзи, който ни обяви война веднага след Съединението, онзи, който тръгна с нас на война за освобождение на Македония, после се обърна срещу нас и заграби по-голямата част от територията й, а после изби и смачка всеки, който имаше българско самосъзнание…..

Не ми е брат онзи, който има псувня и срещу Бога….

Второ: Гневът ви е насочен много повече към Иван Костов и „псевдополитиците”, защото знаете, че макар управляващите днес да взеха решение за признаване на Косово, те го направиха без убеждението, че така е редно, а защото такава е конюнктурата. Гневът ви е насочен не към управляващите, защото вашето писмо е притурката с извинение към Сърбия за признаването на Косово точно от страна на тези управляващи.

Бърз поглед към 100те имена показва, че около десетина от въпросните интелектуалци са хора от инициативния комитет за издигане на кандидатурата на др. Г. Първанов за втори президентски мандат – Леда Милева, Георги Калоянчев, Нешка Робева, Светлин Русев, Велислава Дърева, Иван Гранитски ….. – все хора близки до властта и преди, и сега.

Трето: Вие, другари интелектуалци, видимо съжалявате за европейската и атлантическата ориентация на България и че сега пропускате златен шанс за нов Съветски съюз с Русия, Сърбия и Беларус, защото повечето сте деца на вожда и учителя Г.Димитров, който беше готов да ни включи в състава и на Югославия ,и на СССР. (Недоумявам какво правят в списъка Виктор Пасков и Андрей Слабаков и ми се иска да си го обясня с навика им да са контра на всички и всичко.В същото време определено ми липсва името Велко Вълканов)

Четвърто: Защо, другари интелектуалци, които имате претенцията да сте изразители на „народната воля”, не възроптахте срещу сръбската власт за отношението й към българите в Цариброд и Босилеград? Защо не излязохте с отворено писмо срещу сърбоманите в Македония, които рушат българските военни паметници, включително паметника на Т. Александров? Защо бяхте „глухи и слепи” по „важните отечествени въпроси” по време на учителската стачка, протестите на лекарите, металурзите?

За какви „фундаментални национални интереси” говорите, когато нямаме национален идеал? И защо не сте обезпокоени , че нямаме?

Кога ще напишете отворено писмо, обезпокоени от цензурата, потъпкването на човешките права, милиционерщината, корупцията.

Пето. Преди години световната шампионка Катарина Вит изрази съжаление за Обединението на Германия и носталгията си по родния социалистически Карлмарксщат. Тогава, може би не я разбрах. Днес, благодарение на вас разбирам напълно какво е имала предвид. Имала е предвид, че ако не беше родена в ГДР, може би щеше да я познава не целия свят, а неколцина поклонници на женската хубост от Кемниц. Вашата носталгия по онзи свят и желанието ви да го реставрирате доколкото е възможно има същите мотиви.

Накрая. Пасквилчето, под което сте се подписали, ако го очистим от безбройните глупости, недостойни за титлите проф., акад., д-р и пр., би изглеждало :

„….Днешните български управници, изглежда, не осъзнават тежестта на своята историческа отговорност. За жалост катастрофалните последици от техните безотговорни решения ще понесат наследниците им. Всички ние ще плащаме продукта на национално-предателската злощастна политика на днешните силни на деня…. Може да се глухи и слепи , но знайте, че има и друга позиция по важните отечествени въпроси.Не се затваряйте в луксозните си кабинети, слезте от своите лимузини.Знайте, че има и народна воля.”

Бих бил щастлив , ако някои от вас го подпишат в този му вид.

Още повече, че, ако не сте слепи и глухи, има ежедневни поводи да го направите.

GENOSSE SCHULZ, die Zigeunerin

2009-01-31T06:15:00.000-08:00

На всички ни си е случвало, когато попрекалим със самочувствието си, да чуем „Умря циганката, дето те хвалеше”.

Дали е умряла или изобщо не сме я имали, не е от значение. Но пък добре си е да си имаш такава циганка. Ако не вярвате – вижте тази, която си има БСП – Genosse Schulz, шеф на групата на ПЕС(оглавците) в Европарламента. Най-ценното качество на Genosse Schulz не е толкова умението му да хвали, колкото в избора на момент да те похвали. Дори целият свят да твърди, че БСП се е провалила, дори вдругиден да ни изхвърлят от Европейския съюз, Genosse Schulz ще намери аргумент да похвали БСП.

Друго хубаво качество на Genosse Schulz е, че в трудни моменти идва от хиляди километри точно навреме, за да похвали БСП. Ако случайно не успее да дойде, на него му отиват на крака да похвали БСП.

И ще попитате: вярва ли си Genosse Schulz, когато хвали БСП? Най-лошото е, че си вярва.

Преди известно време бяхме наречени „Троянския кон на Русия” в ЕС. Това обаче съвсем не е коректно. Троянският кон отдавна е в ЕС и се нарича ПЕС. В нея най-радушно са приети всички бивши комунистически партии от Източна Европа. И нищо чудно – всички в ПЕС изповядват общи ценности – любов към Русия (справка Шрьодер – „Газпром”) и произтичащите от нея ненавист към свободния пазар, към НАТО и САЩ.

Послепис: Нарекох Шулц Циганката заради хвалебствените му умения, а не защото е един от ревностните защитници на ромите в Европарламента.