петък, 13 март 2009 г.

За модата да си наследник на стара традиция


Някак доста приятно е, когато пиеш холандското кафе Douwe Egberts, да видиш на опаковката му годината 1753, на бирата Amstel 1870, на Schweppes – 1783г. Подобен пример можем да дадем и с френски, германски, американски стоки … Просто хората си имат капитализъм с 200, 300, че и 400-годишна история. Как стоят на този фон напъните на родни фирми да се включат в подобен хор? Смешно!

Примерите са доста. Ще разгледаме само няколко, но за сметка на това ще са фирми и продукти от нашия град. Щем-не щем на всички ни е известна рекламата на бира „Ариана”, която се произвежда в „Загорка” : „Тръгнахме си от Златна Прага, както преди 130 години за София си тръгват братята Прошек. Тук до „Орлов мост” през 1884г. те полагат основите на своята пивоварна. Скоро след това пристига и рецептата за една много добра бира, рецепта, по която „Ариана” се прави и досега. Ариана – една добра традиция.” Какво е вярно като фактология в тази реклама? Нищо!

Братята Прошек не тръгват преди 130 години за България, или поне не и двамата. Иржи (Георги) Прошек пристига по нашите земи още през 1870 и работи по строежа на железопътните линии на Европейска Турция. Брат му Теодор (Богдан) наистина пристига в България през 1878г., но разбира се , не както е в рекламата с автобус. Та, братята Прошек никак не са положили основите на фабриката си до Орлов мост, защото през 1884г. такъв мост не е имало. Той е завършен чак през 1891г. и е строен от същите тия братя Прошек. Малко по-късно, малко по-рано ли е пристигнала рецептата за бирата (навярно и тя с автобуса) не е толкова важно. Същественото е, че тази бира се нарича „Прошеково пиво”, а не „Ариана” и че общото между тези две марки бира е, че се правят както всички други от вода, ечемик и хмел. „Ариана” е марка на завода „Софийско пиво” и излезе на пазара през1994 – 1995г. Създадена е от българи .

През 1997г. заводът беше закупен от регистрираната в Гърция „Брюинвест”, част от „Хайнекен груп”, собственици и на „Загорка”. Така пък бирата „Ариана” се озова в нашия град.

Като казахме „Загорка”…. През 2002г. бутилката се появи с надпис 100 години Загорка. По моите сметки такъв надпис и юбилей би трябвало да има през 2058г., а не през 2002г., с други думи „Загорка”  си е присвоила още 56 години история. За рождена дата си приписват 1902г. – отварянето на първата пивоварна фабрика в Стара Загора от акционерното дружество „Бъдащност”, за която видният старозагорски историк Петър Коев пише: „В следвоенните години в тежка финансова криза изпада АД „Бъдащност”. Още от 1912г. то навлиза във вътрешна криза поради вътрешни дрязги  и противоречия и поради финансови затруднения след изграждането на бирената фабрика. След войната то бива ликвидирано и заедно с фабриката преминава във владение на АД „Тракия”. С инвестициите на търговско-лихварския капитал на АД „Тракия” бирената фабрика с големи затруднения преживява до тридесетте години.”

Което означава, че от 30те до 1958г., която е истинската рождена дата на „Загорка”,  в нашия град бира изобщо не се е произвеждала.

Но освен с бирата Стара Загора е известна и със Заарската мастика.

През 1878 г. в Стара Загора се основава конячната фабрика и спиртоварница“Братя Матееви “. Бързо се утвърждава както на вътрешния , така и на европейския пазар. Разполага с модерни казани и инсталации и големи изби за отлежаване на питиетата. Собственост на фамилията са десетки декари лозя в региона .Именно в номенклатурата на асортимента на „Братя Матееви” фигурира легендарната „Заарска мастика”. Фирмата успява да оцелее през Световната криза 1929-1933 г. и работи нормално до 09.09. 1944 . След национализацията през 1947 г. фабриката е разрушена, а фирмата е ликвидирана окончателно през 1951 .

От няколко години „Домейн Менада”ЕООД- Стара Загора има претенциите, че ни представя  „този изключителен продукт 125 години след създаването му” Да, ама не.

 Технологията на „Заарската мастика” изчезва с ликвидирането на фабриката на „Братя Матееви”. Днес няма жив човек, който да знае рецептата и технологията на напитката.

Едно е сигурно- за направата и не е ползван ръжен спирт от Северна Полша, а собствено производство гроздов дестилат .

 Ала дотук посочените манипулации с история и марка бледнеят пред старозагорската фирма  „Кумир СИ”. От някое време насам тя предлага „Тракийско кюфте и Тракийско кебапче по рецепта на древните траки”.

  Бедни ми Китов и Овчаров, нашите колбасари не само намериха, но и разгадаха тракийска азбука.

 Очевидно, с дотук казаното, освен подражание и мода, можем да видим и свирене на струната на националното самочувствие с някои негови елементи, отпращащи ни, за съжаление, винаги към миналото - предприемачески дух, традиции, древна история ...

 И какво от това, ще кажат някои от нас, след като рекламните послания  си вършат отлично работата, пък горепосочените продукти и без това  са си много добри?

 Чудно нещо сме туй българите – склонни сме да приемаме подобни злоупотреби, а рипаме като ужилени, когато  чуем, че Самуил бил македонски цар …

 

 


4 коментара:

  1. Май е време за Македонска наденица, произведена по рецептата на придворните колбасари на Александър Македонски :D

    ОтговорИзтриване
  2. Хубав разбор на заарските напитки, градски. А интересувал ли се защо настоящата „загорка„ не става за пиене, докато преди години в закусвалня „Берое„ помещение на не знам си каква банка сега, срещу градската градина, стояхме под липите на разкривените олющени маси и пиехме прекрасна наливна. Понеже нямаше достатъчно половин литрови халби, като си я изпиеш, отиваш да ти налеят отново във същата. Цената беше 15, а после 25 стотинки. Прекрасна бира..беше:))

    ОтговорИзтриване
  3. Драги ми Хинков,в "Берое" се смениха много банки.Ако се не лъжа,сега е някаква византийска.За едно нещо не си прав- сегашната "Загорка" става за пиене. Но не става за напиване.Главата... За автетичната- византийците й ебаха мамата. Когато дойдоха тази Бира беше непастьоризирана и с 8 дни трайност. Те се заеха с мисията да я вкарат в "световните стандарти"-и ей ти го(в)на резултата. Жалкото е, че никога вече не ще можем да Я пием. Още по-жалко е, че има хора, които не са Я опитвали.

    ОтговорИзтриване
  4. Стефане, защо византийците, аз лично предпочитам да не изпадам в комшийска ярост, тя „хайнекен„ си е колото холандски, толкова и световен боклук.
    Правилно ме подсети че едновремешната „загорка„ наливна и кафява бутилка без етикет, беше не пастьоризирана, но имаше още два вида, една зелена,„загорка„ специално и още една кафява„загорка„ луксозно. Стабилизирани и сравнително не лоши, със сигурност по–добри от настоящата нещастност. А „зарскатаа„ мастика не я ли правиха във винпром Чирпан по някое време?
    Ама Хайде холан сега, спомени.
    Всъщност само някой голям шаран може да вярва на новите фирми, че са „наследник на стара традиция„ както казваш. Качеството на продукта им доказва, че са едни жалки и непрофесинални имитатори.
    Хубав пост.
    Благодаря и успех.

    ОтговорИзтриване