Как не станах сценарист на най-доброто шоу в родния ефир

Преди година, след като изгледах цели 1ч. и 40 мин. от пилотното предаване на „В неделя с….”, съвпаднало с ланския „Ден на отворените врати в БНТ”, написах статията „В неделя без…..”, която публикувах в собствения си вестник „Чушкопек” на 01.11.2008г.

Към средата на декември по Държавната телевизия почна да се върти реклама за попълване на сценарния екип на т.нар. шоу. Изискването беше да се изпрати текст, не по-голям от две страници на съответен e-mail- адрес, автобиография и мотивационно писмо. Погледнах статията си – точно две страници, спретнах следното мотивационно писмо:

До екипа и водещия

На „В неделя с …”

БНТ, София

Ул. „Сан Стефано”№29

Уважаеми дами и господа, уважаеми г-н Цонев,

Научих за предоставената възможност за работа в сценарния екип на Вашето предаване от последното издание на шоуто. Привлечен бях от позицията, която съответства на амбициите ми, както и от възможността да работя в най-доброто предаване в родния ефир. Както ще разберете от приложената автобиографията, образованието и квалификацията ми са в различна сфера, но интересите ми са в литературата и телевизионното изкуство.

Очаквам динамична работа в разнороден колектив и вярвам, че ще се справя добре в подобна среда, основание за което ми дава опитът ми като педагог.

Надявам се, че ще компенсирам липсата на опит с натрупаните идеи и мотивацията ми да усвоявам нови практически умения.

Надявам се, че Вашият опит и моите идеи и желание за развитие ще дадат добри резултати.

Благодаря Ви за отделеното време и внимание.

С уважение: Стефан Желязков

Стара Загора, 25.01.2009г.

и съвсем коректно в CV-то си посочих точния си адрес, телефон, e-mail и пр. Така към края на януари 2009 г. вече бях кандидат за сценарист на „В неделя с…” . След подаване на документите от електронната ми поща стана ясно, че изпратеното от мен писмо все пак е прочетено от десетина души. Това ми беше достатъчно. Отговор изобщо и не очаквах.

В началото на февруари, докато си цепех дърва на село, беше събота или неделя, телефонът ми (мобилният) иззвъня. Скрит номер, женски глас:

- Ало, г-н Кеворкян?

- Имате грешка!

- Как? Това не е ли номерът на г-н Кеворкян?

- Съвсем не е….

- А той наблизо ли е, може ли да говоря с него?

- Госпожо, - почнах да се изнервям аз – тук наоколо в радиус от 20 км няма кьорав арменец, какъв Кеворкян търсите, не познавам такъв.

- Не познавате ли? А кой Ви накара да изпратите тази статия за конкурса. Това е негова статия, той я е писал.

Едва тогава загрявам какъв Кеворкян търсят. Все пак, наистина, с брадва в ръце, с работни гащи и ватенка, всякакъв арменец ми се струваше безкрайно далеч.

- Аз си я написах, госпожо, толкова странно ли Ви се вижда?

Тук следват 15-тина минути, в които анонимната дама е не убедена, а твърдо убедена, че статията е писана от Кеворкян, който е използвал мен, името и адреса ми, за да отмъщава на БНТ, а аз обяснявам, че съм я писал аз, учител и народен будител от Стара Загора, на 35 години, понастоящем общински чиновник, че съм кандидатствал с истински данни – рождена дата, адрес и телефони.

- Госпожо, - почва да ми става забавно и приятно – никога не съм получавал по-голям комплимент за умението си да пиша….

- Как, нима харесвате Кеворкян?

- Не мога да кажа, че го харесвам, но явно е имало какво да взема от него и се радвам, че съм взел. Всъщност, Вие вече знаете кой съм, а аз не зная с кого говоря….

- Няма значение, от БНТ съм..

- От предаването на Димитър Цонев ли?

- Не съм от предаването, в БНТ работя, в друг отдел…. И какво, учили сте се от този подлец, това ченге…..

- Наясно съм кой е Кеворкян, колко майки е разплакал, но също тъй съм наясно, че той е един от най-добрите журналисти и че в неделя от 17.30 бяхме залепени пред телевизорите.

- Бяхме, но тогава нямаше други телевизии и предавания….

- Това не прави някогашната „Всяка неделя” слабо или лошо предаване, напротив. И до ден днешен не е направено по-добро. Имам предвид вида му от преди 10.11., не последващите смешни експерименти с разните Марковски, Стойчокеревци, а още по-малко с Карбовски. Нормално е да съм се учил от Кеворкян, както и от неговите редовни събеседници – Иван Стоянович, Атанас Свиленов, Иван Славов.

- Не сте ли твърде млад, за да си спомняте всичко това?

Очевидно за столичната анонимна лелка всички от прованса сме били и продължаваме да бъдем невежествени хора, които са живели и живеят в пълна изолация от света, а притежаването на телевизионен приемник през 80те е твърде съмнително.

Следва ново 5-минутно съмнение в произхода на статията ми, което искрено ме развеселява.

И тъй, приказката ни стига до предаването на Митко Цонев, аз й обяснявам, че стоя зад всяка своя дума – че Цонев е ограничен, че предаването му е пошло и безвкусно и пр.

- Съгласна съм, - казва анонимната лелка – че първото предаване не беше добро, но всяко начало е трудно. Ние отчетохме това. Наистина стартирахме недобре. Но знаете ли, че подобен формат предавания има в Италия и САЩ и оттам твърдят, че оценка може да се даде чак след 20 – 25-тото предаване.

- Кой ще ви чака толкова! Аз едва изтърпях 1ч. и 45 мин. от първото и то с много мазохизъм.

- Скоро гледали ли сте го?

- Сигурен съм, че с нищо няма да ме изненадате, че не е по-различно от началото.

- А знаете ли, че рейтингът на предаването расте и вече е с най-висок рейтинг в своя часови пояс.

- Това нищо не значи, госпожо, и двамата го знаем. И „Треска за злато” беше с много висок рейтинг, но това не го прави интересно. След повече от половин час някак се сбогувах с анонимната си събеседничка.

В неделя, 8 февруари изпратих:

Уважаема госпожо,

Тъй като в разговора ни в събота на обяд се усъмнихте в авторството на текста, с който кандидатствах за попълване на сценарния екип на "В неделя с...", Ви изпращам и други свои авторски материали. Както споменах, те са събрани в авторския ми вестник "Чушкопек", който засега има четири броя. Занапред ще публикувам и в едноименния блог с адрес: http://stefanpetkov.blogspot.com/.Прилагам и един материал от него.
Приятно четене!
Поздрави
Стефан Желязков Петков

В четвъртък получих отговор от някоя си госпожа Сиромахова:

Господин Петков, за съжаление не сте допусната до втория кръг от конкурса

за сценарист на предаването "В неделя с...". Благодарим за интереса и
участието Ви.

Р.Сиромахова
редактор

На което тутакси отговорих:

Госпожо Сиромахова,

Благодаря Ви за любезния отговор, но той беше напълно излишен, предвид текста, с който кандидатствах. От една страна, ако изобщо сте го чели, става ясно мнението ми за т.нар. шоу и Правителствения канал въобще. От друга - наясно съм с географската ширина, на която живеем и дори текстът ми да е гениален, той е преди всичко неудобен. От трета- аз съм човек на свободното слово и като така не бих работил в казионната Ви медия.
Така и не станах сценарист, но малко неща са ми доставяли такова духовно удовлетворение, както това мое кандидатстване.

В неделя без – II. част (година по-късно)

Година по-късно пак е „Ден на отворените врати на БНТ”, пак е неделя и за огромно съжаление на българския данъкоплатец т.нар. шоу „В неделя с…” празнува 1 година съществуване. Включвам се към 10:00, а според програмата на вчерашния вестник съм пропуснал 15 минути.

И що да видя!

Някаква си ко-водеща представя първия си гост. Каква изненада! „Гостът” е Митко Цонев. Поздравяват се с първата годишнина от предаването. Не пропускат да отбележат чудесната вече тригодишна традиция „Ден на отворените врати”. Запитан, Митко обяснява какво ново ще видим във втория сезон на шоуто. Всъщност Митко нищо не обяснява, а изтърсва нещо от рода на: „Няма да издаваме какви новости сме подготвили, защото конкурентите крадат идеите ни.” (Опазил Бог!). Отбелязва, че трябва да се следи конкуренцията и пита Жоро (музикант от оркестъра) какво би желал да види и чуе през новия сезон. Митко вмъква, издавайки своята нова рубрика „Думата на бенда” , че на оркестъра ще се дава повече свобода да свири това, което харесва. Накрая с ко-водещата и Жоро се обединяват около мнението, че „шоуто бе з музика и танци няма да е същото”.

Първо включване от „Сан Стефано”- Юлия на фона на гайдарчета от Смолян: Прекрасна инициатива, чудесна традиция, положителни емоции, нетърпеливи гости, много изненади и т.н. Отбелязва се , че пред БНТ има ако не хиляди, то стотици желаещи да посетят БНТ. От кадрите се виждат 50 тина човека. Каква е програмата, подготвена за чакащите? Вълнуваща, разбира се: изложба за 50г. БНТ, посещение на монтажните, четене от аутокю, представяне на прогноза за времето.

Драган Чая представя гайдарчетата, всъщност представи себе си, а гайдарчетата за д гърба му свирят. Благодари на зрителите, че сме с него. Великолепна традиция, - за трети път сме заедно.

Драган кани червеното Улянче Пръмова на сцената. Реч! Започва честването на 50г. БНТ. Речта е семпла, без фалшивия ентусиазъм на подчинените. Това, което запомних от речта и ме впечатли беше благодарността към бивши телевизионери, които ” изпратиха и децата си да работят в телевизията”. (На тази династична традиция в Държавната телевизия ще се спра друг път, в отделна статия.)

Драган разяснява, че в БНТ ще се влиза на групи от по 15 човека. Става ясно и че пеещите водещи (разбирайте драганчайовците) ще ни забавляват заедно с гостите Бон-Бон.

Обратно при Митко Цонев, който анонсира новата некомерсиална игра "Фамилия БНТ", като акцентира на важността на заглавието. А играта ще трябва да ни покаже талантите на водещите от БНТ извън професията им.

Към студио 5 с Лара Береану и водещите на „Яко”. Лара, както винаги, е усмихната и се забавлява. Много дечурлига. Някаква кака се опитва да пее сърцераздирателен хит, който никой не слуша, а върху нея разговор водят кака Лара и Педя Човек. Благодарим на Лара за това прекрасно включване.

Обратно при Митко, който от своя страна ни изпраща на сцената пред Сан Стефано (оная с Драган Чая). Пеещи дечица, публика, съставена от гордите им майки и баби.

Ни в клин, ни в ръкав – скеч. Закръглена дама и мъж с престилка играят някаква сценка. Не искам да я описвам, понеже е неописуема простотия. (Явно добри сценаристи си е подбрал Митко на конкурса от зимата).

Жорето (музикантинът), доста тъпо парче, взема на подбив националния отбор по футбол, сякаш току що негов хит е оглавил Билборд:

- Г-н Цонев, дали националите ни ще могат да гледат Световното в Южна Африка?

Митко отговаря, че благодарение на БНТ всички, включително и БНО. (БНО според гениалния Цонев означава Български национален отбор, логично щом БНТ означава Българска национална телевизия).

Следва представяне на победителя от конкурса през 2007г. за есе на тема „Моята телевизия”. Младежът, днес 21-годишен, споделя, че е превърнал в есе силен гняв към телевизията и в частност към реалити форматите. Есето е отлично. Младежът – много умен. Първият удобен момент за по-смислен разговор. Водещият обаче се оказва недостъпен партньор на младежа. Разговорът е кратък.

Но с Мути Бъчвов (най-сетне) Митко може да проведе равностоен разговор:

„Едно птиченце ми каза, че правиш най-хубавите торти”.

Цонев отбелязва, че не яде от година торти, но има своя торта – мечта (задължително), с шоколад, с целувки …. И тук фантазията му изневерява, та Мути му подсказва: сушени плодове.

Мути Бъчвов е духовит, както винаги. Ще прави кюфторта. Ако не сте досетливи, това означава кюфте – торта. От 4 кила кайма. Мути си търси ръкавиците. Някаква асистентка е съобразителна и му донася. С асистента си М. Цонев започват да бъркат кайма свободен стил.

Аз вече не издържам. 10:45. Достатъчно, ясни сте ми. Сменям канала.

За 45 минути чух толкова пъти епитетите прекрасен, чудесен, великолепен и вълнуващ, колкото дори футболистът Елин Топузаков не би могъл да каже „така” или някогашната ми преподавателка Събина Ракарова да каже „и така…” и пом.директорката на Механото в Стара Загора да каже „значи”.

Така ли няма кой да види, че Държавната телевизия е за закриване?