Другарският съд на Драган Чая

Гилдията

Когато преди време изгледах първия час и половина от предаването на Митко Цонев по БНТ, си помислих, че Държавната телевизия не е способна на по-голяма пошлост от видяното. Оказа се, че е способна.

„Бъди звезда” на Драган Чая надмина всякакви очаквания. На 26.02.2009г. предаването се занимаваше единствено с победителя в тазгодишния конкурс Красимир Аврамов и настръхналата срещу него „музикална гилдия". Всъщност Драган спретна нещо, в което,  види се, има опит от комсомолските си години – другарски съд на изненадващия победител Аврамов. „Безкомпромисният съдия” Драган почти не даде думата на Аврамов, държа се пренебрежително и дори унизително спрямо подсъдимия. Върхът на всичко беше репликата му „не ме занимавай”, когато Аврамов искаше да покаже свой албум, в който имаше дует с Хосе Карерас. Дори съдията имаше наглостта да предположи, че да направиш дует с Карерас и нещо твърде обичайно и тривиално. За сметка на това даде думата на всевъзможни юнаци на родната поп-музика, недоволни и дори озлобени от победата на Аврамов – някакъв си Жоро, който бил работил с Ампов-младши (кой знае защо носещ псевдоним Графа), ланската ни участничка Йоанка, някой си DJ Dean (или нещо подобно) и титана на родната ни музика Искрен Пецов. Прочетени бяха и пледоарии на отсъстващите Елица и Стунджи и „най-крайния опонент” Черното Марианче, люде, които отсъстваха от съда. Само като свидетели бяха изслушани „Акага”.

Стигна се чак до невижданата наглост ”Трябва ли да се откажем от конкурса?” И въпроса на съдията ”Защо тази вечер няма да изпееш песента-победител?” И дори, че ако иска БНТ може да изпрати ”щатния” си певец Драган Чая.

Но стига за Държавната телевизия. Там отдавна простотията е безгранична, а помиярстването начин на съществуване.

Да оставим настрана и как се чувства Красимир Аврамов след атаките на т.нар. гилдия.

Нека видим какво представлява „гилдията”. От 12-13 години тя  представлява един приятелски кръг,  (в)лизането в който очевидно не е трудно, ако имаш начална подкрепа, мощна реклама и разбира се признаваш звездния статус на членовете му. Така се народиха „звезди” като Ампов-младши, Руши Виденлиев, дует „Каризма”, Черното Марианче, единствения певец в света със запушен нос Любо и трупата му „Те”, D2, Део, Кафффе, Мастило, Мария Илиева, Крум, Лилана и прочие подобни. С мощна подкрепа на злодеи като „БГ-радио”, телевизия ММ, Държавната телевизия и някои други медии, те изместиха от ефира наистина уникалните и самоутвърдили се изпълнители от началото на 90-те -  „Ревю”, Милена, „Ера”, „Клас”, „Ахат”, „Подуене Блус Бенд ”, Стенли, „Контрол”, „Нова Генерация”.

И почнаха да си раздават награди. Да се величаят помежду си, да се мислят за велики. Нищо, че Ампов-младши, да речем, не може да събере повече от 20 души публика на концерт и че е продал за десет години вероятно още толкова бройки албуми. Това не пречи всяка година да му се връчват всевъзможни призове на „БГ-радио”, или „ММ”. Което пък говори за пълната импотентност на съвременната поп-и псевдо-рок музика.

 За първи път видях името на Красимир Аврамов на един подписан плакат в пловдивски тролейбус през 1995г. и се подразних от претенциозното „Човекът-глас”. Помислих си: някаква местна звезда. Всъщност Аврамов, оказа се, не е пловдивчанин, но наистина беше най-популярен там, вероятно заради сътрудничеството си с пловдивския композитор Стоиц Гъдев и концертите си в Античния театър. По това време БНТ не беше изветряла като сега и дори често излъчваше концерта на Аврамов, сниман именно в Античния театър. По това време си купих и албума му „Silent Voices”. Скоро след това за Аврамов не се чуваше нищо, не се говореше, изчезна. По-късно разбрах, че е в Щатите и продължава да се занимава с музика.

И едва наскоро чух, че се завърнал с намерение да участва в конкурса „Евровизия”, а в последните дни и че го е спечелил. И всичката помия, изляла се върху му в следващите дни.

Тогава гледах „Стани звезда” за втори път. Първият беше при участие на „Perfect Strangers”, старозагорската рок-група, чийто китарист Ачо струва повече от всички музиканти на т.нар. гилдия накуп.

Красимир Аврамов се завърна да хвърли камък в помийното блато, наречено българска популярна музика. А истината е, че за една дузина години няколко дузини изпълнители не успяха дори да доближат класата на „Silent Voices”.