Митко бре, чети преди да организираш „Голямото четене”

В неделя по пладне, местейки с дистанционното, попаднах на обедните новини на БНТ. Галя Крайчовска вземаше интервю от Димитър Стоянович, един от инициаторите на „Голямото четене”. Според Стоянович по-хубаво нещо на телевизията въобще не се е случвало, а на въпроса на Крайчовска „Ще чете ли Пенчо повече?”, Стоянович отговори: „Петко, в оригиналния текст е Петко.”

Г-н Стоянович сбърка. Сбърка, но авторитетно. А за мен ще си помислите, че издребнявам. Но аз ще се защитя.

Наистина, ако тази дребна фактологическа грешка бе направена от някой друг, едва ли щях да я направя на въпрос. Но Димитър Стоянович е организатор на „Голямото четене”. Също така е син на Иван Стоянович, известния литературен критик, когото всички помним много добре от почти ежеседмичните му изяви при Кеворкян във „Всяка неделя”. Освен това Димитър Стоянович е правнук на старозагорския възрожденец Иван Стоянович, чийто даскал на четмо и писмо в Стара Загора е бил Петко Славейков, авторът на „Малък Пенчо” и „Голям Пенчо”.

Малък Пенчо   

Пенчо бре, чети!

Пенчо не чете.

Пенчо, работи!

Пенчо пак не ще…

Пенча го мързи,

гледа да лежи,

ходи, та се май,

търси да играй…

Време се мина,

Пенчо порасна,

иска да яде,

няма откъде.

 

Голям Пенчо

Пенчо веч ерген,

ама не учен,

не знай да чете,

никой го не ще

за чиновник млад.

Няма занаят,

няма господар…

стана говедар.

Ходи гладен, гол,

тегли като вол,

нищичко не знай,

плаче, та се кай.

Що така са вел?

Що така не чел?

 

За модата да си наследник на стара традиция

Някак доста приятно е, когато пиеш холандското кафе Douwe Egberts, да видиш на опаковката му годината 1753, на бирата Amstel 1870, на Schweppes – 1783г. Подобен пример можем да дадем и с френски, германски, американски стоки … Просто хората си имат капитализъм с 200, 300, че и 400-годишна история. Как стоят на този фон напъните на родни фирми да се включат в подобен хор? Смешно!

Примерите са доста. Ще разгледаме само няколко, но за сметка на това ще са фирми и продукти от нашия град. Щем-не щем на всички ни е известна рекламата на бира „Ариана”, която се произвежда в „Загорка” : „Тръгнахме си от Златна Прага, както преди 130 години за София си тръгват братята Прошек. Тук до „Орлов мост” през 1884г. те полагат основите на своята пивоварна. Скоро след това пристига и рецептата за една много добра бира, рецепта, по която „Ариана” се прави и досега. Ариана – една добра традиция.” Какво е вярно като фактология в тази реклама? Нищо!

Братята Прошек не тръгват преди 130 години за България, или поне не и двамата. Иржи (Георги) Прошек пристига по нашите земи още през 1870 и работи по строежа на железопътните линии на Европейска Турция. Брат му Теодор (Богдан) наистина пристига в България през 1878г., но разбира се , не както е в рекламата с автобус. Та, братята Прошек никак не са положили основите на фабриката си до Орлов мост, защото през 1884г. такъв мост не е имало. Той е завършен чак през 1891г. и е строен от същите тия братя Прошек. Малко по-късно, малко по-рано ли е пристигнала рецептата за бирата (навярно и тя с автобуса) не е толкова важно. Същественото е, че тази бира се нарича „Прошеково пиво”, а не „Ариана” и че общото между тези две марки бира е, че се правят както всички други от вода, ечемик и хмел. „Ариана” е марка на завода „Софийско пиво” и излезе на пазара през1994 – 1995г. Създадена е от българи .

През 1997г. заводът беше закупен от регистрираната в Гърция „Брюинвест”, част от „Хайнекен груп”, собственици и на „Загорка”. Така пък бирата „Ариана” се озова в нашия град.

Като казахме „Загорка”…. През 2002г. бутилката се появи с надпис 100 години Загорка. По моите сметки такъв надпис и юбилей би трябвало да има през 2058г., а не през 2002г., с други думи „Загорка”  си е присвоила още 56 години история. За рождена дата си приписват 1902г. – отварянето на първата пивоварна фабрика в Стара Загора от акционерното дружество „Бъдащност”, за която видният старозагорски историк Петър Коев пише: „В следвоенните години в тежка финансова криза изпада АД „Бъдащност”. Още от 1912г. то навлиза във вътрешна криза поради вътрешни дрязги  и противоречия и поради финансови затруднения след изграждането на бирената фабрика. След войната то бива ликвидирано и заедно с фабриката преминава във владение на АД „Тракия”. С инвестициите на търговско-лихварския капитал на АД „Тракия” бирената фабрика с големи затруднения преживява до тридесетте години.”

Което означава, че от 30те до 1958г., която е истинската рождена дата на „Загорка”,  в нашия град бира изобщо не се е произвеждала.

Но освен с бирата Стара Загора е известна и със Заарската мастика.

През 1878 г. в Стара Загора се основава конячната фабрика и спиртоварница“Братя Матееви “. Бързо се утвърждава както на вътрешния , така и на европейския пазар. Разполага с модерни казани и инсталации и големи изби за отлежаване на питиетата. Собственост на фамилията са десетки декари лозя в региона .Именно в номенклатурата на асортимента на „Братя Матееви” фигурира легендарната „Заарска мастика”. Фирмата успява да оцелее през Световната криза 1929-1933 г. и работи нормално до 09.09. 1944 . След национализацията през 1947 г. фабриката е разрушена, а фирмата е ликвидирана окончателно през 1951 .

От няколко години „Домейн Менада”ЕООД- Стара Загора има претенциите, че ни представя  „този изключителен продукт 125 години след създаването му” Да, ама не.

 Технологията на „Заарската мастика” изчезва с ликвидирането на фабриката на „Братя Матееви”. Днес няма жив човек, който да знае рецептата и технологията на напитката.

Едно е сигурно- за направата и не е ползван ръжен спирт от Северна Полша, а собствено производство гроздов дестилат .

 Ала дотук посочените манипулации с история и марка бледнеят пред старозагорската фирма  „Кумир СИ”. От някое време насам тя предлага „Тракийско кюфте и Тракийско кебапче по рецепта на древните траки”.

  Бедни ми Китов и Овчаров, нашите колбасари не само намериха, но и разгадаха тракийска азбука.

 Очевидно, с дотук казаното, освен подражание и мода, можем да видим и свирене на струната на националното самочувствие с някои негови елементи, отпращащи ни, за съжаление, винаги към миналото - предприемачески дух, традиции, древна история ...

 И какво от това, ще кажат някои от нас, след като рекламните послания  си вършат отлично работата, пък горепосочените продукти и без това  са си много добри?

 Чудно нещо сме туй българите – склонни сме да приемаме подобни злоупотреби, а рипаме като ужилени, когато  чуем, че Самуил бил македонски цар …

 

 

Реклама

На вниманието на всички Гергевци!

 

Четете вестник “Земя”! Горещо Ви го препоръчвам.

“Земя” е най-обективният, най-безпристрастният, най-интересният вестник.

В противен случай рискувате да останете сериозно неинформирани. Ще пропускате статии като тази на др. Любомир Янов от 08.05. м.г., която започва така:”Гергьовден мина. Не плачете. Догодина пак ще дойде. Денят вече е определен, шести април”.

Не, няма грешка. Тази година Гергьовден ще е с цял месец по-рано. “Земя “е най-професионално списваният вестник, там грешки са изключени. Авторът, др. Янов е имал “некои съображения”, както се изразяваше един негов любим вожд, и ги е закодирал в своето дълбоко проникновено послание. Аз го разгадах.

Нека си спомним за Тачо Сметача, невръстния математетик, който дълго време си блъскал главата с уравнението 3=5 и никак не искал да повярва, че такова е възможно. Да си спомним и за неговата баба, неуката жена, намерила решението на сложната задача:

“Баща ти за три неусетни години

  Една петилетка ще мине!”

Иначе речено, бащата на Тачо ще изпълни петилетния план за три години.

Следвайки тази логика, др. Любомир Янов иска да каже, че  водени от любимото правителство, всички ние ще вместим една година в 11 месеца. Затова и Гергьовден ще се изтегли с месец по-рано. Подобни пространствено-времеви изкривявания са доказани от Айнщайн и са възможни при наличието на тяло с огромна маса, като например бетонна болшевишка кратуна.

Така че, четете в-к “Земя, за да не пропуснете именния си ден!    

 

 

Другарският съд на Драган Чая

Гилдията

Когато преди време изгледах първия час и половина от предаването на Митко Цонев по БНТ, си помислих, че Държавната телевизия не е способна на по-голяма пошлост от видяното. Оказа се, че е способна.

„Бъди звезда” на Драган Чая надмина всякакви очаквания. На 26.02.2009г. предаването се занимаваше единствено с победителя в тазгодишния конкурс Красимир Аврамов и настръхналата срещу него „музикална гилдия". Всъщност Драган спретна нещо, в което,  види се, има опит от комсомолските си години – другарски съд на изненадващия победител Аврамов. „Безкомпромисният съдия” Драган почти не даде думата на Аврамов, държа се пренебрежително и дори унизително спрямо подсъдимия. Върхът на всичко беше репликата му „не ме занимавай”, когато Аврамов искаше да покаже свой албум, в който имаше дует с Хосе Карерас. Дори съдията имаше наглостта да предположи, че да направиш дует с Карерас и нещо твърде обичайно и тривиално. За сметка на това даде думата на всевъзможни юнаци на родната поп-музика, недоволни и дори озлобени от победата на Аврамов – някакъв си Жоро, който бил работил с Ампов-младши (кой знае защо носещ псевдоним Графа), ланската ни участничка Йоанка, някой си DJ Dean (или нещо подобно) и титана на родната ни музика Искрен Пецов. Прочетени бяха и пледоарии на отсъстващите Елица и Стунджи и „най-крайния опонент” Черното Марианче, люде, които отсъстваха от съда. Само като свидетели бяха изслушани „Акага”.

Стигна се чак до невижданата наглост ”Трябва ли да се откажем от конкурса?” И въпроса на съдията ”Защо тази вечер няма да изпееш песента-победител?” И дори, че ако иска БНТ може да изпрати ”щатния” си певец Драган Чая.

Но стига за Държавната телевизия. Там отдавна простотията е безгранична, а помиярстването начин на съществуване.

Да оставим настрана и как се чувства Красимир Аврамов след атаките на т.нар. гилдия.

Нека видим какво представлява „гилдията”. От 12-13 години тя  представлява един приятелски кръг,  (в)лизането в който очевидно не е трудно, ако имаш начална подкрепа, мощна реклама и разбира се признаваш звездния статус на членовете му. Така се народиха „звезди” като Ампов-младши, Руши Виденлиев, дует „Каризма”, Черното Марианче, единствения певец в света със запушен нос Любо и трупата му „Те”, D2, Део, Кафффе, Мастило, Мария Илиева, Крум, Лилана и прочие подобни. С мощна подкрепа на злодеи като „БГ-радио”, телевизия ММ, Държавната телевизия и някои други медии, те изместиха от ефира наистина уникалните и самоутвърдили се изпълнители от началото на 90-те -  „Ревю”, Милена, „Ера”, „Клас”, „Ахат”, „Подуене Блус Бенд ”, Стенли, „Контрол”, „Нова Генерация”.

И почнаха да си раздават награди. Да се величаят помежду си, да се мислят за велики. Нищо, че Ампов-младши, да речем, не може да събере повече от 20 души публика на концерт и че е продал за десет години вероятно още толкова бройки албуми. Това не пречи всяка година да му се връчват всевъзможни призове на „БГ-радио”, или „ММ”. Което пък говори за пълната импотентност на съвременната поп-и псевдо-рок музика.

 За първи път видях името на Красимир Аврамов на един подписан плакат в пловдивски тролейбус през 1995г. и се подразних от претенциозното „Човекът-глас”. Помислих си: някаква местна звезда. Всъщност Аврамов, оказа се, не е пловдивчанин, но наистина беше най-популярен там, вероятно заради сътрудничеството си с пловдивския композитор Стоиц Гъдев и концертите си в Античния театър. По това време БНТ не беше изветряла като сега и дори често излъчваше концерта на Аврамов, сниман именно в Античния театър. По това време си купих и албума му „Silent Voices”. Скоро след това за Аврамов не се чуваше нищо, не се говореше, изчезна. По-късно разбрах, че е в Щатите и продължава да се занимава с музика.

И едва наскоро чух, че се завърнал с намерение да участва в конкурса „Евровизия”, а в последните дни и че го е спечелил. И всичката помия, изляла се върху му в следващите дни.

Тогава гледах „Стани звезда” за втори път. Първият беше при участие на „Perfect Strangers”, старозагорската рок-група, чийто китарист Ачо струва повече от всички музиканти на т.нар. гилдия накуп.

Красимир Аврамов се завърна да хвърли камък в помийното блато, наречено българска популярна музика. А истината е, че за една дузина години няколко дузини изпълнители не успяха дори да доближат класата на „Silent Voices”.

 

 

ТЕСТ

(от бр.3/2008 на едноименния вестник, но е валиден и за тази година)

Ако Ви се е сторило, че първата десетдневка на май беше необичайно хладна, мрачна и навъсена, то почти сигурно Вие не сте червен и ляв. Инак със сигурност щяхте да забележите, че тя беше изпълнена с най-прекрасни, слънчеви и приятни събития. Предлагам Ви един тест, с който да проверите, доколко всъщност сте червен и ляв.

1. Първи май Партията отбеляза с:

а) Празник на левия печат в Парка на свободата

б) Празник на левия печат в Борисовата градина

в) Преброяване на червените бабички в Борисовата градина

г) Концерт на симпатягите БТР

2. На първи май храбрият синдикалист Димитър Манолов се нареди на една трибуна със Сергей Станишев. Вие смятате, че:

а) това е чудесно

б) в това няма нищо лошо

в) Митко показа най-сетне на кого служи

г) това е страхотна гледка, какви сладури

3. Възрастните симпатизантки на Партията

а) не одобряват пънка

б) нямат нищо против пънка

в) биха изпратили в Белене пънкарите

г) не ме интересуват

4. На първи май 50-годишнина празнува:

а) вестник „Кооперативно село”, понастоящем вестник „Земя”

б) вестник „Земя”, ляво ориентиран вестник

в) тъжно, но истина -  вестник „Земя”

г) не знам, но ако е някой мъж, в хубава възраст е

5. На пети май рожден ден празнува:

а) гордостта на Партията, министър-председателят Сергей Станишев, син на Димитър Станишев

б) премиерът – социалист С. Станишев

в) недоразумението Станишев

г) Сергей, ах, Сергей!

6. На пети май отбеляза 60 години и празнува 31-ва титла на страната:

а) най-славният клуб в спортната история, ЦСКА

б) Вашият любим отбор ЦСКА

в) уродливото отроче на Партията ЦСКА

г) отборът с най-готините африканци, сърби, румънци и българи

7. Шести май е:

а) имен ден на президента Първанов

б) празникът на Българската армия

в) Гергьовден, православен празник на св. Георги Победоносец

г) имен ден на много, много Жорковци

8. Девети май е:

а) День победы

б) Денят на капитулацията на Германия

в) Денят на Европа

г) Ден на лявото движение в Европа, ако не се лъжа

9. На седми май

а) Владимир Владимирович Путин бе наследен от Дмитрий Медведев в длъжността президент на СССР

б) в Русия встъпи в длъжност новият президент Медведев

в) в Русия диктаторът Путин и протежето му Медведев официално размениха местата си

г) в Русия богатирите Путин и Медведев заеха позициите си и ще ни радват още дълги години

10. В началото на май Ви липсваше:

а) общонародна манифестация на първи май

б) строеви конкурс на маршовата песен

в) агнешко на трапезата

г) гей-парад в центъра на София

Преобладаващи отговори а): Вие сте железобетонен комунист! Най-вероятно сте над 60-те, но все още сте основното упование на Партията!

Преобладаващи отговори б): Вие сте червен и ляв ръководен номенклатурен кадър. Партията разчита много на Вас!

Преобладаващи отговори в): Вие очевидно никак не сте  червен, нито ляв и по-добре не решавайте такива тестове повече!

Преобладаващи отговори г): Вие сте само ляв.

Аз нямам брат сърбин, другари интелектуалци

(От бр.3/2008 на едноименния вестник. Публикувано тук по повод годишнината от обявяване независимостта на Косово.)

Ден преди правителството да признае независимостта на Косово и когато вече беше ясно, че това ще се случи, сто родни интелектуалци излязоха с отвореното писмо „Луди водят слепи”, силно разгневени и обезпокоени. Гневът им обаче беше насочен повече към „псевдополитиците”, които настояваха час по-скоро да се признае Косово, отколкото към управляващите, които трябваше да вземат това решение.

        Като стил въпросното писмо е по-скоро пасквил, при това доста зле написан и недобре аргументиран. Освен ако не приемем, че „сърбите са наши братя по кръв и вяра и ако днес предаваме тях, утре ще бъдем предадени ние” е нещо като аргумент.

Първо: Аз нямам брат сърбин, другари интелектуалци. Не ми е брат онзи, който ни обяви война веднага след Съединението, онзи, който тръгна с нас на война за освобождение на Македония, после се обърна срещу нас и заграби по-голямата част от територията й, а после изби и смачка всеки, който имаше българско самосъзнание…..

     Не ми е брат онзи, който има псувня и срещу Бога….

Второ: Гневът ви е насочен много повече към Иван Костов и  „псевдополитиците”, защото знаете, че макар управляващите днес да взеха решение за признаване на Косово, те го направиха без убеждението, че така е редно, а защото такава е конюнктурата. Гневът ви е насочен не към управляващите, защото вашето писмо е притурката с извинение към Сърбия за признаването на Косово точно от страна на тези управляващи.

    Бърз поглед към 100те имена  показва, че около десетина от въпросните интелектуалци са хора от инициативния комитет за издигане на кандидатурата на др. Г. Първанов за втори президентски мандат – Леда Милева, Георги Калоянчев, Нешка Робева, Светлин Русев, Велислава Дърева, Иван Гранитски ….. – все хора близки до властта и преди, и сега.

Трето: Вие, другари интелектуалци, видимо съжалявате за европейската и атлантическата ориентация на България и че сега пропускате златен шанс за нов Съветски съюз с Русия, Сърбия и Беларус, защото повечето сте деца на вожда и учителя Г.Димитров, който беше готов да ни включи в състава и на Югославия ,и на СССР. (Недоумявам какво правят в списъка Виктор Пасков и Андрей Слабаков и ми се иска да си го обясня с навика им да са контра на всички и всичко.В същото време определено ми липсва името Велко Вълканов)

 Четвърто: Защо, другари интелектуалци, които имате претенцията да сте изразители на „народната воля”, не възроптахте срещу сръбската власт за отношението й към българите в Цариброд и Босилеград? Защо не излязохте с отворено писмо срещу сърбоманите в Македония, които рушат българските военни паметници, включително паметника на Т. Александров? Защо бяхте „глухи и слепи” по „важните отечествени въпроси” по време на учителската стачка, протестите на лекарите, металурзите?

За какви „фундаментални национални интереси” говорите, когато нямаме национален идеал? И защо не сте обезпокоени , че нямаме?

Кога ще напишете отворено писмо, обезпокоени от цензурата, потъпкването на човешките права, милиционерщината, корупцията.

Пето. Преди години световната шампионка Катарина Вит изрази съжаление за Обединението на Германия и носталгията си по родния социалистически Карлмарксщат. Тогава, може би не я разбрах. Днес, благодарение на вас разбирам напълно какво е имала предвид. Имала е предвид, че ако не беше родена в ГДР, може би щеше да я познава не целия свят, а неколцина поклонници на женската хубост от Кемниц. Вашата носталгия по онзи свят и желанието ви да го реставрирате доколкото е възможно има същите мотиви.

Накрая. Пасквилчето, под което сте се подписали, ако го очистим от безбройните глупости, недостойни за титлите проф., акад., д-р и пр., би изглеждало :

„….Днешните български управници, изглежда, не осъзнават тежестта на своята историческа отговорност. За жалост катастрофалните последици от техните безотговорни решения ще понесат наследниците им. Всички ние ще плащаме продукта на национално-предателската злощастна политика на днешните силни на деня…. Може да се глухи и слепи , но знайте, че има и друга позиция по важните отечествени въпроси.Не се затваряйте в луксозните си кабинети, слезте от своите лимузини.Знайте, че има и народна воля.”

      Бих бил щастлив , ако някои от вас го подпишат в този му вид.

      Още повече, че, ако не сте слепи и глухи, има ежедневни поводи да го направите.